„Авторът не бива да предоставя послание, той не е пощальон." – Владимир Набоков
Влюбен в пеперудите и пиперливите слова, авторът на „Лолита" винаги дръзко заявявал мнението си, а когато то било адресирано до друга известна личност, скандалът се превръщал в художествен мач. Ето някои от откровенията на писателя - Набоков срещу всички.
§ За Достоевски
„Достоевски не е велик писател - твърде посредствен, със зачатъци на ненадминат хумор, унищожен за жалост от протяжни и опустошителни литературни баналности".
„Тургенев нарича Достоевски „Пъпка на носа на руската литература".
„Безвкусицата на Достоевски, това безкрайно копаене в душите на хора с фройдиски комплекси, упоението от трагедията на пропадналото човешко достойнство – не е лесно да се възхитиш от всичко това".
„Съмнително е, дали може сериозно да говорим за „реализъм" и „човешки опит" на писател, създал цяла галерия от неврастеници и душевноболни.
„Унижението на човешкото достойнство – любимата тема на Достоевски – достойна повече за фарс, отколкото за драма. Лишен от истинско чувство за хумор, Достоевски с усилие заобикаля най-елементарната вулгарност, при това така многословно".
§ За Чехов
„Чехов никога не е бил в състояние да напише истински дълъг роман – той е бил спринтьор, не маратонец".
„Въпреки цялата си любов към Чехов, длъжен съм да кажа, че независимо от неговата очевидна гениалност, той не е създал истински драматургичен шедьовър".
§ За Пастернак
„Като преводач на Шекспир, той е много лош. За велик го считат само онези, които не знаят руски език".
„Доктор Живаго" - тромав, тривиален, мелодраматичен роман с шаблонна рамка, сластолюбиви адвокати, неправдоподобни девици и банални съвпадения. Прозата на Пастернак е много далеч от неговата поезия. Относно редките сполучливи метафори и сравнения, те не спасяват романа от провинциалната баналност – типична за съветската литература. Бездарна, претъпкана с всемъзможни клишета..."
§ За Горки
„Едно е да бъдеш истински художник – като Чехов, а съвсем друго – някакъв моралист като Горки – един от онези наивни, неспокойни руски интелектуалци, които считат, че като проявят немного доброта и търпение към нещастния полудив селянин - светът ще цъфне и ще върже".
§ За Фройд
„Фройдиската интерпретация на сънищата е шарлатанство и сатанински обред".
„Аз категорично отхвърлям фройдщината и цялата нейна тъмна средновековна картина, с маниакално преследване на сексуалната символика, с нейните зловещи дечица-ембриончета, зяпащи невъзпитано от засада как родителите им правят секс".
§ За всички заедно
Какво право имат да ми пречат да считам за надценени такива посредствени автори като Балзак, Достоевски, Сент-Бьов или Стендал – любимците на всички, прелъстени от френската баналщина? Някой забелязвал ли е нелепостите на Балзак и клишетата на Стендал? Изучавал ли е мелодраматичните лутания и фалшив мистицизъм на Достоевски? Може ли действително някой да понесе откровената простащина на Сент-Бьов?"
По материал на Interview Russia
