Композитор на лирични песни, разказвач на любовни приказки, искрен прелъстител на женски сърца. Изпълнител с уникален талант и глас, като никой друг. Горещите му изпълнения завършват тази наситена със страсти картина и поглъщат публиката, която пее с него Rhythm of my heart, Sailing, Have I told you lately that I love you.
На 10 януари 2015 г., легендата на британската музика Род Стюарт навърши 70 години, а чувството му за хумор е във великолепна форма – като него самия. Израства в семейство, което боготвори футбола и музиката. В училище Род е капитан на футболния отбор, а днес страховит фен на „Селтик", който не пропуска мач на любимия си отбор. "Когато на "нашите" им вкарат гол, всички погледи от трибуните се насочват към мен – сякаш вината е моя", споделя Стюарт. Като малък обича да свири на хармоника, а на 14-я си рожден ден получава от баща си китара. 15-годишен зарязва училище в преследване на голямата си мечта – да стане професионален футболист. Когато разбира, че тази мечта е непостижима, Род си спомня за китарата. Разучава песни, свири и пее. Първото му прослушване при известен продуцент е катастрофално – той е толкова възмутен от гласа на младото момче, че го прекъсва още в началото на изпълнението. Именно този глас ще превърне Род Стюарт в забележителна музикална сензация. Той създава 28 студийни албума, има над 200 милиона продадени плочи, а екстравагантната му натура добавя още блясък към музикалните му успехи. За изключителните си заслуги в музиката, Род Стюарт е удостоен с кралската почетна титла "Командир на Ордена на Британската Империя". След десетгодишно мълчание и успешна битка с рака на щитовидната жлеза, през 2012-а, Род Стюарт се завърна с гръм и трясък – с нов албум, озаглавен Time, който го прати на върха на британските музикални класации и автобиография, наречена от медиите "рок-биографията на десетилетието". Да устрои на женската хубост за мистър Стюарт е мисия невъзможна. Сладките му пороци са публична тайна – вдъхновен от красивите жени, предимно актриси и модели, музикантът има три брака и осем деца от общо пет жени. По негови думи нещата стоят така: "Вместо да се женя отново, ще намеря жена, която не харесвам и просто ще й дам една къща".
♫ У дома често се организираха купони. Родителите ми обожаваха да канят гости, а Коледа и рождените дни, нашето семейство винаги празнуваше твърде шумно. Интересно ми беше да се крия под рояла и да наблюдавам как всички постепенно се напиват. Забелязвах, че гостите в повечето случаи са много лоши танцьори, но тия вечеринки ме накараха да се влюбя в музиката. Обикнах рока и соула, след като големия ми брат ме заведе на концерт на Бил Хейли.
♫ Навремето пътешествах из Европа, припечелвайки от улични концерти. Това беше моя "битнически период". Мотаех се из Франция и Испания. От мен се носеше невъобразима миризма, защото просто нямаше къде да се изкъпя. Когато се прибрах вкъщи, родителите ми изгориха всичките ми дрехи – толкова страховито се бяха вмирисали. В средата на 60-те станах модерен. Така старателно почнах да се грижа за себе си, че едва ме измъкваха от ваната.
♫ Неотдавна със съпругата ми Пени, се отбихме в едно парижко бистро, където през младостта си свирех на китара. Музикантите, които имаха участие същата вечер, изпълниха моята песен за влюбени Tonight's The Night. Бях толкова развълнуван и трогнат... (за чая, който пие в бистрото, Стюард оставя 100 евро).
♫ През 1964-а, се случи един от онези съдбовни мигове, които променят целия ти живот. Една вечер, порядъчно подпийнал, седях на гарата и свирех на хармоника. В детството си една от големите ми страсти беше ж.п. моделирането. Та, седях и свирех до релсите, а към мен се приближи един човек. Отначало слушаше, а после ме помоли да му изпея нещо. Този човек се оказа знаменития английски продуцент Лонг Джон Болдри. Той ми предложи да стана част от неговата група и каза, че ще ми плаща по 100 лири седмично – астрономична сума за онова време. Помня, че тогава си помислих – ако това продължи поне половин година, ще мога да си купя евтина спортна кола и ще ми е по-лесно да свалям момичета. Преди първото си изпълнение, изобщо не бяхме репетирали с групата. Аз бях много нервен, затова и основателно почерпен.
♫ Когато ме диагностицираха с рак на щитовидната жлеза бях вцепенен. Когато това усещане отмина, почувствах толкова силен страх и уязвимост, които никога преди това не бях предполагал, че мога да изпитам. В очакване на операцията, лежах на количката със слушалки на ушите и си подпявах песен на Сам Кук – моето спасение, в миговете когато трябваше да се успокоя. А медицинската сестра ми подвикваше закачливо – "Е, в крайна сметка, този не е толкова зле, нали?".
♫ Операцията продължи 4 часа, а скалпела на хирурга е минал на милиметри от гласните ми струни. Едно грешно движение и кариерата ми навярно щеше да приключи завинаги. Лекарят се беше справил повече от блестящо, беше премахнал тумора така, че не се наложи химиотерапия. И аз съм му много благодарен, защото щях да се простя с косата си. Дайте да разсъждаваме заедно – в рейтинга на застрашаващите кариерата ми неща, загубата на косата се нарежда на второ място след загубата на гласа.
♫ Някъде прочетох едно изказване на Стинг - "Ако един ден всичко приключи – изгубя парите и славата си, ще бъда щастлив да живея така, както съм живял преди да ги имам". Не съм уверен, че е съвсем така. Какво ще правя, ако не мога да пея?!
♫ Как се разпореждаш със собствения си успех – мисля, че в голяма степен това е приумица на съдбата. Това означава, че когато си отваряш устата и произвеждаш определен звук, този звук продава над 200 милиона копия от твоите албуми и ти носи слава и пари. И после идва другото чудо на съдбата – ракът. Ако се избавиш от него и отново върнеш онзи "златен" глас, значи наистина ти е провървяло.
Снимки: pinterest.com