„Достойна съм за възхищение заради самия факт, че съм опитала."

Helen Keller24

Преди години в Оксфорд се случило нещо крайно необичайно. Университетът се изпълнил със студенти и бивши възпитаници, дошли за церемонията, на която една жена щяла да бъде провъзгласена за DoctorHonorisCausa. Жената била Хелън Келър, която петдесет години по-рано се родила сляпа и глуха. Благодарение единствено на мечтите и на труда на друга жена – Ан Съливан, момиченцето, което според някои хора трябвало да бъде оставено да умре, се превърнало в доктор по философия на множество престижни университети, в автор на няколко книги и лектор в много области на знанието. Ректорът на университета представил госпожа Келър, която седяла на почетното място на подиума и следяла речта, която преводачът й препредавал посредством леки кодирани удари върху дланта.

– За университета и за мен е чест да посрещнем тази вечер една от личностите, към които изпитвам най-голямо възхищение. Жената, която се е родила с много по-малко възможности, отколкото всеки от нас, е стигнала там, където никой от нас дори не е мечтал. Дами и господа, представям ви доктора по философия Хелън Келър.

Хелън пристъпила напред по подиума и след като приела прегръдката на ректора, помолила преводача да я остави сама пред микрофона.

С говорните затруднения, присъщи на хората с вродена глухота, Хелън заговорила:

– За някои неща съм съгласна с господин ректора, но за други не съм. Ще трябва да ме извини, това е част от професионалната деформация на философите. – При тези думи публиката избухнала в смях и аплодисменти. – Съгласна съм например, че съм жена, достойна за възхищение... – Думите й били отново посрещнати със смях и аплодисменти - ... но категорично оспорвам причината за него. Не съм достойна за възхищение заради това, което съм постигнала въпреки вродения ми недъг. Достойна съм за възхищение заради самия факт, че съм опитала.

P.S. Късметът никога не се доближава до онези, които се занимават половинчато и само понякога с онова, което обичат.

Helen Keller

„Между моите преживявания и преживяванията на другите няма залив от беззвучно място, който да не мога да прекося. Това е така, защото непрекъснато обменях поучителни контакти с целия свят, с живота, с атмосферата, чиято излъчваща дейност обгражда всички нас. Трептящата енергия на всепокриващия въздух е топла и възхитителна. Горещи вълни и звукови вълни играят по лицето ми в безкрайни разновидности и съчетания, докато успея да предположа какви трябва да са неизброимите звукове, които безчувствените ми уши не могат да чуят.

Въздухът е различен в различните региони, в различните сезони на годината и дори в различните часове на деня. Ароматите – свежият бриз от морето се отличава от колебливия бриз край бреговете на реките, които са влажни и подплатени с миризми от вътрешността. Стегнатият, лек, сух въздух на планините никога не може да бъде сбъркан с острия, солен въздух на океана. Въздухът на зимата е плътен, твърд, сгъстен. През пролетта той има ново оживление. Той е лек, подвижен и натоварен с хиляди пулсиращи аромати от земята, тревата и покаралите листа. Въздухът в средата на лятото е плътен, наситен или сух и парещ, като че ли идва от пещ. Когато хладният въздух докосне знойната тишина, донася по-малко аромати , отколкото през Май, и често аромата на идеща буря. Лавината от прохлада, която помита през нискостоящия въздух носи малка прилика със щипещата прохлада на зимата."

Хелън Келър, „Светът, в който аз живея"

Снимки: Wikimedia Commons