Несравним художник на живота – така Лев Толстой нарича Чехов. Мекота, простота, задушевност, съвършено отсъствие на лицемерие в творчеството. Всеки разказ и пиеса на Антон Павлович Чехов, напомнят за нещо много скъпо, безкрайно близко и човешко.

Chekhov 1898 by Osip Braz

(Портреты А.П. Чехова, 1898, Осип Эммануиловича Браз, Государственная Третьяковская галерея Москва)

Казват, че в края на краищата истината ще възтържествува – но това не е истина.

Проблемът на съвременността – работата не е в оптимизма или песимизма, а в това, че 99 % от сто, нямат никакъв ум.

Хората просто пият чай, а в душата им се случва трагедия.

Там, където има изкуство, където има талант – там няма нито старост, нито самота, нито болка, дори самата смърт е разколебана.

Руският човек обича да си спомня, но не обича да живее.

Да се ожениш е интересно само по любов – да се жениш за момиче, само защото е симпатично, това е все едно да си купиш от пазара ненужна вещ, само защото е хубава.

Хората живеещи самотно, винаги имат в душата си нещо, за което на драго сърце биха разказали.

Университетът развива всички способности, в това число и глупостта.

Хубаво е там, където ни няма – в миналото вече не сме и то ми изглежда прекрасно.

Ако се боите от самотата, не се женете.

Пазете се от изискания език. Езикът трябва да е прост и изящен.

Който е изпитал насладата от творчеството, всички други наслади за него вече не съществуват.

Страшна е преди всичко посредствеността, от която никой от нас не може да се скрие.

Това, което изпитваме, когато сме влюбени, може би е съвсем нормално състояние. Влюбеността показва на човека какъв трябва да бъде.

Жените без мъжко общество помръкват, а мъжете без женско – оглупяват.

Най-непоносимите хора са провинциалните знаменитости.

Ласкаят този, от когото се боят.

Изкуството да пишеш – това е изкуството да съкращаваш.

Жената има опияняващ продукт, който до ден днешен, още не се е сетила да обложи с акциз.

Животът противоречи на философията – няма щастие без леност, удоволствие доставя единствено онова, което е ненужно.

Соломон е направил голяма грешка, като е помолил за мъдрост.

Ако най-талантливите хора в града са толкова бездарни, то какъв трябва да бъде градът?!

На онзи, комуто животът е чужд, който е неспособен да живее, на него не му остава нищо друго, освен да стане чиновник.

Снимка: skolkolet.com
Картина: artsait.ru