(The Death of Seneca, c.1615 by Peter Paul Rubens)
Ще ти дам едно кратко правило, с което сам да се мериш, по което да разбереш, че вече си съвършен – ти ще принадлежиш на себе си тогава, когато осъзнаеш, че най-нещастни са щастливците.
Всичко е чуждо, само времето е наше, него единствено природата ни е дала да притежаваме – това изплъзващо се и неуловимо нещо, от което всеки може да ни лиши.
Основният белег на уравновесения ум според мен е да може да се спре и да остане насаме със себе си. Само внимавай четенето на много автори и какви ли не книги, да не ти донесе някаква безпорядъчност и нестабилност. Човек трябва да се поспре пред големите умове, да се закърми с тях, ако иска да извлече нещо, което здраво да пусне корен в душата му. Който е навсякъде, никъде не е.
Беден е не който има малко, а който желае повече.
Питаш каква е мярката за богатство? Най-напред – да имаш колкото е необходимо, после – колкото е достатъчно.
Повечето хора се люшкат между страха от смъртта и мъките на живота – да живеят не искат, да умрат не умеят. Затова направи целия си живот приятен, като чисто и просто престанеш да се тревожиш за него. Никое благо не се услажда, ако духът не е подготвен да не го загуби.
Философията изисква самоограничение, не самонаказание.
Най-позорно е да пилеем времето си от нехайство. Ако се замислиш, голяма част от живота си губим, ако нищо не вършим. Още по-голяма – ако вършим нещата зле, целия си живот – ако вършим не каквото трябва. Посочи ми кой придава някаква стойност на времето, кой цени деня, кой съзнава, че умира всекидневно? Самоизмамваме се, гледайки на смъртта като на нещо престоящо – голяма част от нея вече е минала. Годините зад гърба ни, принадлежат на смъртта.
Велик е този, който си служи с глинените съдове сякаш са сребърни, но не по-малко велик е онзи, който със сребърните съдове си служи сякаш са глинени. Характерно за слабия дух е, че не може да понесе богатството.
Страхът следва надеждата. Нищо чудно, че вървят така – и двете са характерни за колебливия дух, за духа, който тревожно очаква бъдещето.
Презирайте всичко натруфено и нагиздено с излишен труд. Помнете, че нищо освен духа не е достойно за възхищение – а за великия дух нищо друго не е велико.
Никой не може да живее щастливо, нито дори просто поносимо, без да се занимава със философия. Щастливият живот се постига със съвършена мъдрост, а поносимият – с първите стъпки към нея.
За какво са ти молитви? Сам се направи щастлив. А ще го направиш, ако разбереш че благо е това, което е примесено с добродетел, а безчестие – което е свързано с порочност. Нищо не блести, без да съдържа светлина, нищо не е черно, без да притежава тъмнина и без да поеме в себе си мрак, без огън нищо не е топло, без въздух нищо не е студено.
Що е благо? Познанието за нещата. Що е зло? Незнанието на нещата. Умният човек, истинският майстор ще избира и ще отхвърля всяко нещо с времето му.
Вярваш ли, че духът – пречупван и измъчван на толкова места – може да се излекува чрез смяна на мястото? Страданието му е по-сериозно, та да мине от една разходка. Пътешествието не прави човека нито лекар, нито оратор, мястото не ни учи на никое изкуство. Придобива ли се на път мъдростта, най-великото от всички изкуства? Няма земен път, повярвай ми, който да те изведе вън от страстите, вън от гнева, вън от страха. Чудиш се, че бягството не помага. Ами че това, от което бягаш, е с теб. Затова поправи себе си, смъкни товара си и дръж в здравословни граници желанията, които би трябвало да се премахнат. Изличи от духа си всякаква поквара. Ако искаш да се наслаждаваш на пътешествието, излекувай спътника си.
Щастието спохожда и простолюдието, и обикновените хора. Но да подчини злото и нещастието може само великият мъж. А да си вечно щастлив и да преминеш през живота с ненакърнен от страданието дух означава да не познаваш другата страна на нещата. Велик мъж си – но откъде да го знам, щом съдбата не ти дава възможност да проявиш мъжеството си?
Ненакърненото щастие не понася и най-малкия удар – но онзи, който упорито се е сражавал с несгодите, е добил твърдост от трудностите и не отстъпва пред ни една беда, а продължава да се бори дори паднал на колене.
Из: „Нравствени писма до Луцилий“, превод Анна Шелудко, изд. РИВА, 2009
Картина: The Death of Seneca, c.1615 by Peter Paul Rubens; chinaoilpaintinggallery
