(1) Пратил си ми това писмо, както пишеш, „по един приятел". После пък ме предупреждаваш да не споделям с него всичко, свързано с теб, защото и ти самият нямаш подобен навик. Така в едно и също писмо хем казваш, че ти е приятел, хем – че не е. Ако си използвал в общоприетия смисъл тази много специална дума и си го нарекъл "приятел" тъй, както наричаме "достойни мъже" всички кандидати за държавни постове или казваме "господине" на някой срещнат, чието име не ни идва наум – от мен да мине!

(2) Но ако смяташ някого за приятел и не му вярваш като на самия себе си, много грешиш и не познаваш достатъчно силата на истинското приятелство. Претегляй всичко заедно с приятеля си, но първо претегли него самия. Най-напред трябва да прецениш приятелството, а после – да му се довериш. Наопаки обръщат нещата онези хора, които първо обикват, а после преценяват, вместо обратното – да обикнат някого, след като са преценили, че е приятел. Мисли дълго дали трябва да приемеш някого за приятел. Но решиш ли – приеми го с цялото си сърце. Говори с него открито, както говориш със самия себе си.

(3) А живей така, че дори пред врага си да можеш да признаеш всичко, което признаваш пред себе си. Но понеже от време на време се случват неща, които е прието да остават в тайна, споделяй с приятеля си всички грижи, всички мисли. Щом го смяташ за верен – такъв и ще го направиш. Понякога учим другите да лъжат от страх да не ни излъжат, от мнителност им предоставяме правото да грешат. Откъде накъде ще премълчавам нещо пред приятеля си? Откъде накъде да не се чувствам пред него като насаме пред себе си?

(4) Някои хора разправят под път и над път работи, които може да се доверят само на приятел, и изливат на който им падне всичко, дето им е накипяло. Други пък – обратното: ужасяват се от съпричастието и на най-близките и все по-дълбоко заравят тайна, която и на себе си нямаше да поверят, ако можеха. Не бива да се прави нито едното, нито другото. Недостатък е да вярваш на всички, недостатък е и никому да не бярваш. Просто първия недостатък бих нарекъл по-честен, втория – по-безопасен.

(5) Затова би трябвало да укориш и едните, и другите: и тези, които вечно дърдорят, и онези, които вечно си траят. Енергичността, която се радва на хаоса, не е никаква енергичност, тя е смут на една разбунена душа; не е истинско спокойствието, за което всяко помръдване е тежест, то е слабост и леност.

(6) И така, скътай в сърцето си това: "Някои са избягали в толкова дълбоки тъмници, че на светлината всяко нещо им се вижда смътно". Нещата трябва да се смесват: и за спокойния е нужно да действа, и за действащия – да потърси покой. Посъветвай се с природата – тя ще ти каже, че е създала както деня, така и нощта. Бъди здрав.

Луций Аней СЕНЕКА "Нравствени писма до Луцилий", книга първа, гл.III Сенека поздравява Луцилий - ПРИЯТЕЛСТВО (мъдрецът и приятелството), изд. РИВА 2001