(1788 ~ 1860)

Никого така ловко не лъжем и ласкаем, както самите себе си.

Животът ни е тъй оскъден, че благата му трябва да се разпределят пестеливо.

Защото на този свят не ни е предоставено нещо повече от избора между
самотата и нищожност.

Здравето не е всичко, но без здраве всичко е нищо.

Обикновените хора само се чудят как да прекарат времето, а човекът с талант се пита как да го използува. Умствено ограничените са най-податливи на скуката, защото интелектът им не е нищо повече от медиум на мотивите за тяхната воля.

Повечето хора са толкова субективни, че всъщност не се интересуват от нищо освен от самите себе си.

Цялата истина минава през три етапа. Първо, смятана е за абсурд. Второ, тя е насила спирана. Трето, тя е приемана за очевидност.

Човекът е единственото животно, което причинява на другите болка, нямайки при това никаква друга цел.

Богатството е като морската вода - колкото повече пиеш от нея, толкова по-ожадняваш. А същото важи и за славата. Фактът, че като загубим богатството или благосъстоянието си и надмогнем началната болка, настроението ни се вдига до предишния градус, се дължи на обстоятелството, че след като съдбата е намалила размера на нашата собственост, ние сами сме съкратили в същата степен и размера на своите претенции...

Всяка история на живота е история на страданието, тъй като всяко жизнено поприще е в голямата си част непрекъснат низ от големи и малки несгоди.

Голямото сърце открива пред нас пътя на делата, а големият ум - пътя на творбите.

Една от най-страшните и най-разпространените глупости е да се правят големи приготовления за живота, под каквато и да било форма.

И най-малките случайности са в състояние да ни направят съвсем нещастни, напълно щастливи - нищо на света.

Който критикува придирчиво другите, работи над своето самоусъвършенствуване.

Който не обича самотата - той не обича и свободата.

Материализмът е философията на забравящия сам себе си в своите размишления субект.

Моето време и аз не съответстваме един на друг - това е ясно.

Щастието или нещастието се определя не от онова, което нещата обективно и реално са, а от онова, което те са за нас, в нашите представи. Същото изразява и мисълта на Епиктет: "Не нещата тревожат човека, а преценките за нещата."

Различаваме главно двамина врагове на човешкото щастие – болката и скуката. Трябва да се добави, че в същата степен, в която ни се отдаде да се отдалечим от едната от тях, ние се доближаваме до другата и обратното, така че животът ни действително представлява по-слаба или по-силна осцилация между двете. Това се дължи на факта, че те се намират в двоен антагонизъм помежду си - външен или обективен и вътрешен или субективен. Външно нуждата или лишенията пораждат болката, а сигурността и излишествата - скуката.

Ако характерната черта на първата половина от живота е неудовлетвореният копнеж по щастие, то при втората преобладава страхът от нещастието. Защото заедно с нея е дошло и познанието, че всяко щастие е измамно. Затова и сега по-разумните хора търсят насладата в безболезнеността и покоя.

Докато сме млади ние си въобразяваме, че всички важни и определящи събития и личности в живота ни ще се явят с фанфари и тромпетен звън: но като хвърлим на старини поглед назад, се оказва, че всички те са се промъкнали съвсем тихичко през задната вратичка и са останали почти незабелязани в началото.

По-специално здравето до такава степен е по-важно от всякакви външни благини, че здравият просяк действително е по-щастлив от болен крал. Един спокоен и ведър темперамент, породен от крепко здраве и силен организъм, един бистър, жив, проницателен и точен разум, една овладяна, добронамерена воля и съответстващата й чиста съвест - ето това са преимуществата, които нито рангът, нито богатството могат да заместят. Защото онова, което човек представлява сам по себе си, което го съпровожда в самотата и никой не може да му даде, нито отнеме, очевидно е по важно за него от всичко, което би могъл да притежава или да представлява в очите на другите .

Именно от вътрешната празнота извира маниакалният стремеж към компания, развлечения, удоволствия и всевъзможен лукс, които тласкат мнозина към разточителство, а после - към мизерия. Нищо не ни предпазва тъй сигурно от този погрешен път както вътрешното богатство, богатството на духа; защото колкото повече достига върховната си степен, толкова по-малко простор оставя за скуката

Твърде оскъден е резервоарът на онзи, който търси щастието си не в действителната си стойност, а в чуждата преценка за нея. Защото основата на същността, а съответно и на щастието ни, е нашата животинска природа. Затова здравето е най-важно за нашето добруване, а заедно с него и средствата за оцеляването ни, тоест осигурената прехрана.
Затова наистина ще се усетим по щастливи, ако своевременно усвоим простата истина, че всеки живее преди всичко и истински в собствената си кожа, а не в очите на другите и следователно нашето реално, индивидуално състояние, определено от здравето, темперамента, способността, доходите, жената, децата, приятелите, дома и т.н., е сто пъти по-важно за щастието ни, отколкото да спечелим сърцата на другите.

Избрани откъси от "Афоризми на житейската мъдрост" , издателство Кибеа