„На звездите приляга им смях,
но вселената глухо место е."

Лош човек не може да бъде добър поет.

Всички ние сме станали хора дотолкова, доколкото сме се научили да обичаме и да разбираме другите.

Единственият знак за благородство са пръстите с мастилени петна.

Понякога сме толкова слепи в любовта си, че не виждаме как отдавайки себе си ние се ограбваме, а човекът, когото обичаме все повече се отдалечава.

Любовта и унижението са несъвместими.

Не мога да обичам истински човек, който не е падал и не се е изправял, който не е отстъпвал, който не предизвиква в мен съпричастност и съчувствие.

Не можем да живеем противно на своите чувства и емоции, в разрез с това, което обичаме, да се радваме на това, което ни носи нещастие. Нашата нервна система не е фантазия, а реалност изградена от фибрите на физическото ни тяло. Някъде там е и нашата душа. Не можем да насилваме до безкрай и безнаказано душата и тялото си.

Литературата е изкуството да откриеш нещо необикновено в обикновените хора и да кажеш нещо необикновено с обикновени думи.

Бъдещето е най-лошата от всички абстракции. Бъдещето никога не идва такова, каквото го очакваш. Не е ли по-вярно да се каже, че то въобще никога не идва?

Ако насилваме любовта, тя отлита. Ако я пренебрегваме, също ни напуска.

Богатите винаги страдат от излишество. Те са потопени в бездната на излишното – излишни мебели, стаи... излишни чувства... дори излишен живот.

Истинският живот е непрекъснат стремеж към съвършенство.

Всичко, което реално съществува, съществува в рамките на настоящето.

Изненадата е най-големият подарък, който живота ни дава.

Според мен философията трябва да бъде пестеливо използвана подправка към изкуството и живота. Да се занимаваш единствено с нея е все едно да се храниш само с хрян.

Колкото повече обичаме предмета на нашето обожание, толкова повече той изглежда като наша жертва.

Силата на думите е такава, че когато предскажете нещо, вие сами логически се повеждате към това, което сте предсказали.

Стадността винаги е била убежище за бездарните.

Раждаме се да живеем, не да се готвим за живота.