117 години от рождението на испанския поет и драматург

- Кои игри обичаше в детството си?
- Тези, на които играят децата, които сетне стават глупаци и поети.

АНКЕТА
- През коя година си роден?
- 1898, 5 юни.

- Къде?
- Във Фуенте Вакерос /Пастирски кладенец/, близо до Гранада.

- Как се казват твоите родители?
- Федерико Гарсиа Родригес и Висента Лорка.

- Какво си наследил от баща си?
- Страстта.

- А от майка си?
- Ума.

- Кажи още нещо за твоите корени.
- Аз не съм циганин.

- А какъв?
- Андалусец, не е същото, макар във всеки андалусец да има по нещо циганско. Циганското е за мен литературна тема и една моя книга ("Романсеро хитано" – "Цигански романс").

- Още някакви сведения?
- Моят баща е земевладелец – човек със замах, достатъчно богат, отличен ездач, познавач на конете. Майка ми е от интелигентно семейство. Нашият род бил угаснал през 19 век, сега се възражда.

- В твое лице?
- Благодаря. И в мое.

- Разкажи ми за детството си.
- Баща ми овдовял, преди да се ожени за моята майка. И в детството си страдах от натрапчивата мисъл за тази, която би могла да бъде моя майка – Матилде де Паласиос. Нейните портрети, сребърните й прибори. Детството ми беше азбуката и заниманията по музика с майка ми. Детството на едно селско господарче.

- А после?
- Колеж в Алмерия. Но там се разболях и родителите ми ме прибраха.

- Кои игри обичаше в детството си?
- Тези, на които играят децата, които сетне стават глупаци и поети. Играех на църква – подреждах олтар, обслужвах маси, давах театрални представления.

- А след това ходи ли на училище?
- Да, много се учих. В Гранада, в училището "Светото Исусово сърце". И много, много знаех. Но на изпитите винаги се провалях с трясък! Накрая постъпих в университет. И там пълен провал по литература и историческа граматика. Но от друга страна имах огромен успех – всички повтаряха измислените от мен думи, имена, прозвища.

- Имаш ли братя и сестри?
- Да, един брат и две сестри.

- А приятели?
- Да, имам много приятели.

- Как попадна в студентската "резиденция" в Мадрид?
- Изучавах право и филология в Гранада. Преди това се занимавах с музика. Моят преподавател беше автор на грандиозната и освиркана опера "Дъщерите на Йехова". Посветих му своята първа книга "Впечатления и пейзажи". Пътешествахме по Испания с проф. Домингес Беруета, мой голям приятел – много съм му задължен. Той искаше да ме изпрати да се уча в Болоня. Но като се посъветва с Фернандо де лос Риос, ме изпратиха в "Резиденцията" – и ето ме в Мадрид, където сега уча филология.

- С кого дружиш там?
- Салвадор Дали, Луис Бунюел, Санчес Вентура, Пепин Бельо, Венсенс Прадос. Не мога да ги изброя всички.

- Казват, че можело да се напише цяла книга за твоите лудории в Резиденцията. Коя от тях беше най-интересната?
- "Колиба сред пустинята". Случи се така, че ние с Дали останахме без пари. Всъщност случваше ни се доста често. В стаята в "резиденцията" си направихме пустиня и колиба. Намерихме фотографски триножник и поставихме върху него ангелска глава и криле. После се затворихме двамата в стаята – не се бръснахме и молихме за помощ да бъдем избавени от тази "пустиня". Половин Мадрид се отзова на молбата ни...

- Към какви теоретически положения се придържаш сега?
- Към работата в чистия й вид. И към вдъхновението. То е чистият инстинкт, единственият подтик за поета. Достатъчно е да изучиш Гонгора.

- А ако сега те назова, например така: неконвертируем брилянт, кипарис в хороскоп, наш съвременник от Вечността, мотор с мантиля, сегидиля със сол, асо купа, снежен Херкулес – как ще го приемеш?
- Ти биеш моя рекорд по прозвищата и това много ме притеснява.
15 декември 1928, Мадрид

2 3

СЕРЕНАДА
Нощта от влага натежава
край бреговете на реката,
а на гърдите на Лолита
умират от любов цветята.

Умират от любов цветята.

Нощта над мартенски мостове
запява гола в тишината.
Лолита къпе свойто тяло
в уханията на водата.

Умират от любов цветята.

Сребро и анасон разпръсва
нощта и грее над стрехата.
Искри среброто на вълните.
И анасонът на бедрата...

Умират от любов цветята.
(Превод: Петър Велчев)

Изкуството на танца е борба на тялото с незримата мъгла, в която то потъва и трябва мигновено, непрестанно да осветява своите контури, да поддържа линията на равновесие, необходима за музикалното превъплъщение. Борба – жестока и безкрайна като всяко изкуство. Но ако поетът воюва с табуните на своите мисли, танцьорът трябва да се бори с пространството, което го поглъща, винаги готово да размие неговата пластика, неговите ритми.
От "БОРБА НА ТЯЛОТО С НЕЗРИМАТА МЪГЛА"

Музиката е нещо наистина страстно и тревожно. Думите изразяват човешкото, а музиката – незнайното и непонятното. Стихийно изкуство е музиката. За нея може да се каже, че е изворът на мисълта... За да говориш за музиката, трябва да си духовно подготвен, най-главното: да знаеш нейните велики тайни. Нито една дума не би могла да изрази самоубийствената страст на Бетовеновата "Апасионата", нежността на ноктюрните на Шопен, мелодиите на Верди и Росини...
За да проникнеш в музиката, трябва да имаш силно въображение, да преодолееш трудностите на нейната техника, да стигнеш до фантазията и страстта у нея.
От "МУЗИКАТА Е ВАМПИР..."

И нека сърцето ми стане
щурче посред Божи полета.
И нека в смъртта пее бавно,
ранено от синьо небе.
Издъхва ли, то нека някоя
жена и богиня разлее
и него в праха.
От "ЩУРЧЕ! На Мария Луиса"

По материали на literaturensviat.com
Снимки: museoreinasofia.es, elpuertoactualidad.es