Напоследък сред младите хора (поколението Милениум) се е внедрила нова техника, диктуваща ритъма на техните взаимоотношения. Нарича се - „Нека скъсаме, преди да сме почнали". Забележителен метод, наистина, където началото през глава препуска към края...
Вдъхновен от културата на запознанствата и уговорените срещи, и раздухан от социалните мрежи, този метод е извоювал своята популярност, равна по сила на друга модна тенденция в комуникациите - SMS, останал без отговор.
Ние се срещаме с други хора с бързи темпове и също така бързо ги отхвърляме. Бързо си даваме мобилния номер, но пак така решително отказваме да отговаряме на повикванията. Постоянно опитваме да се свържем с някого, а малко след това да се откъснем от него.
Това ли са отношенията, които очакваме да имаме като зрели хора? В нашите представи /или тези, които сме чували, очевидно твърде стари/, нещата стоят просто и подредено – размяна на телефонни номера, среща, изпращане до вкъщи, друга среща, още няколко срещи... и накрая или се събираме и заживяваме заедно или се разделяме. Толкова е просто.
В днешни дни обаче, всичко това е поставено в свръх-ограничена, бърза и яростна рамка. Размяна на номера, насрочване на среща, отлагане на срещата. Или пък друго – не се разменят номера, срещата е в социалната мрежа, секс, размяна на номера, никакво обаждане.
Защо е всичко това и как се стигна до тук? Как се превърнахме в поколението, което нищо не довършва, а вече го е страх и да започне?
Ние се предаваме по средата на пътя, предпочитаме да се върнем у дома, вместо да се престрашим да видим какво ни чака от другата страна. Кога спряхме да искаме да играем и се превърнахме в онези деца, които стоят и гледат играта отстрани?
Навярно, някъде между гимназията и истинския живот, сме били наранени няколко пъти, някъде по пътя сме станали по-малко смели, повече недоверчиви и много неуверени.
Някъде там, сме решили, че е по-добре да отблъскваме хората, вместо да им даваме шанс да ни станат близки. Защо?
Защото се страхуваме
Защото е по-лесно да спим нощем, когато сме разпъдили хората около себе си, вместо обратното. Защото е по-лесно да живеем с мисълта, че ние сме тези, които да предприели това действие. Защото е по-лесно да нараним някого, преди да сме му дали шанс той да го направи. Но по-добре ли е да бъдем сами, пропуснали възможностите, или е по-добре да рискуваме малко болка? Да бъдем сами е един лесен резултат, в който няма много преодоляване, няма компромиси, няма хора. Няма нищо и никой. Да бъдем сами е отстояване на собственият ни страх и нито крачка напред към хората. Докога ще издържим и какво ни носи това?
Защото времето никога не е подходящо
Кога е правилното време да бъдем близки с някого? Кога е идеалният момент да започнем отношения? Няма подходящо време за влюбване. Не можеш да го изчислиш.
Това или се случва, или не. Не става, когато си финансово процъфтяващ, или емоционално стабилен. Не става, когато просто решиш, че си готов да се влюбиш, защото всичко друго в живота ти е наред. Случва се, когато не си готов. Случва се, когато животът ти е пълен хаос, а ти си в неговата центрофуга.
И всъщност се случва съвсем в точното време - просто ти не можеш да го видиш.
Защото си мислим, че Те са твърде добри за нас
Да приемаме, че някой е твърде добър за нас е като да изтръгнем сърцето си от гърдите, да го поставим на сребърен поднос и да му го връчим тържествено. Защо е нужна тази жертва, защо е нужно да предоставяме тази власт някому?
Всеки има своите достойнства и е неповторим, особено в любовта. Само защото Тя е най-добре изглеждащото момиче, с което сме били или Той е най-горещия мъж, когото познаваме, не означава, че трябва да се страхуваме.
Да отблъскваме някого, просто защото се страхуваме от собствените си страхове и представи за любовта, означава да се предадем още преди да има реален конфликт. Нека не бързаме в прогнозите си, нима знаем от какво пък се страхува отсрещната страна?
Защото си мислим, че Ние сме твърде добри за тях
Мнението на приятелите и роднините има сила равна на присъда, и е все по-често практикувана в днешно време. Водим тайни връзки, тайно правим секс, тайно се срещаме и тайно се разделяме с партньорите си. Защото смятаме, че така е най-добре. За кого обаче?
Когато става дума за любов, какво можем да скрием и кому е нужно? Ако някой ни прави щастлив, според чие мнение тогава, той или тя не са най-добрите и подходящи хора за нас? Никой по-добре от нас самите, не знае отговора на въпроса: „Щастлив ли съм – сега, с този човек, заедно?"
Защото сме забелязали „едно" нещо /и не можем да го превъзмогнем/
Тя няма „онзи" смях, той има нещо дразнещо в начина, по който се храни... Боже, а как спи само...
Ако добре си спомняте филма „Войната на семейство Роуз", знаете как понякога свършва всичко това. Не само на кино. Мухата винаги може да се превърне в слон, когато вие сте вторачени в нея. Няма перфектни хора, не ги търсете, ще си пропилеете живота. Научете се да цените хората, такива каквито са, пък опитайте да превъзмогнете малките несъвършенства по пътя към голямата любов. Кое ще победи накрая – зависи от вашия избор, търпение и разбиране.
Защото търсим съвършенство... и това е напълно непостижимо.
Източник ~ elitedaily.com