6

Юни, месецът в който се ражда и умира една от най-противоречивите фигури в българската култура - Богомил Райнов. На 19 юни се навършват 96 години от рождението на автора на многобройни монографии за изобразителното изкуство, история на теософията, криминални и шпионски романи и нашумелите им екранизации - "Инспекторът и нощта", "Няма нищо по-хубаво от лошото време", "Умирай само в краен случай", "Господин никой", "Денят не си личи по заранта", "Тайфуни с нежни имена", "Черните лебеди". Без да навлизаме в политическите игри на тоталитарното време, в което живее и твори Богомил Райнов, споделяме някои от неговите думи, станали част от културното ни минало.

Описание на идеалната жена - "Такава, дето да е пряма, без да стига до грубост, понякога нежна, без прекалености, спретната и привлекателна, без дразнеща суетност, вярна без отегчителна привързаност, изобщо сдържана и не обременителна - една жена, която трудно би ти омръзнала, защото не се натрапва и не злоупотребява с обичта ти."

Цитати от "Няма нищо по-хубаво от лошото време":
"Щастливата случайност не е въпрос на късмет, а на чакане: тя винаги идва, ако умееш достатъчно дълго да чакаш."

"Човек често среща хора, крайно интелигентни и опитни в професията си, които щом излязат от нейните рамки, изведнъж се оказват посредствени до невъзможност."

"Това е лошото на дългата връзка с един човек, че с течение на времето започва да ти чете мислите. Такива като нас трябва да избягват дългите връзки."

"Това е добрата страна на песимизма, че и малките успехи ти носят радост."

"Да накараш един човек да проговори в даден миг е трудно, но още по-трудно е да го накараш да мълчи продължително време."

"Равностойния противник винаги се усеща, защото тутакси забелязваш някои общи черти на мисъл и действие между себе си и другия."

"Лошото е, че един минимален риск, когато започне да се поема многократно, престава да бъде минимален."

"От опит знам, че на тъмно се мисли по-добре. Тъмното те изолира от всички дреболии, по които може да скача погледът ти и да те разсейва. Тъмното те оставя насаме с теб самия, доколкото човек изобщо може да бъде насаме сред глутницата на виденията и на страховете."

Снимки: bogomilraynov.penko.ru