За философията с хумор
Отдавна е известно, че философията - това е изкуството да се понасят чуждите нещастия. Най-големият философ, за когото някога съм чувал, е една жена. Докарали я в лондонската болница с гангрена на крака. Лекарят я прегледал веднага. Той бил прям човек.
- Трябва да се отреже кракът - казал й той.
- Но не целият, нали?
- За съжаление - целият - отговорил лекарят.
- Няма ли друг изход?
- Това е единственият шанс за спасение.
- Е, какво да се прави, добре поне, че не е главата - казала жената.
...
Философията никак не е сложна наука. Основното й правило е: каквото и да ви сполети - е все празна работа, стига сам да не й придавате значение. Лошото е само, че в девет от десет случая това не ни се удава.
- Нищо не може да ми навреди - твърди Марк Аврелий - без съгласието на седящия в мен демон.
Нещастието е в това, че на този наш демон не винаги може да се разчита. Много често той не се справя със своите задължения.
- Ти пак не слушаш и аз ще ти дам да разбереш - заплашва бавачката четиригодишния престъпник.
- Няма да ми дадеш - възразява малкият немирник, стиснал здраво с двете си ръце стола, - ето аз съм седиал.
Без съмнение неговият демон твърдо е решил, че нещастието в лицето на бавачката няма да му причини зло. Но нещастието - уви! - се оказва по-силно от демона и палавникът се убеждава сам в това.
Зъбът няма да ни боли, ако нашият демон (или, казано другояче, силната воля) се държи здраво за стола и твърди: това няма да го бъде! Но рано или късно демонът се предава и тогава ние вием от болка. Идеята е ясна и на теория тя е превъзходна. Вие с радост сте готови да я следвате. Внезапно вашата банка спира плащанията. Вие си казвате:
- Всъщност това няма значение.
Месарят и хлебарят обаче са на друго мнение и устройват в антрето ви скандал след скандал.
Пиете третостепенно вино, като си внушавате, че е отлежало шампанско. На другата сутрин черният дроб ви доказва обратното.
Нашият демон има добри намерения, но забравя, че това съвсем не е достатъчно.
...
Ето още един от любимите доводи на философията: нищо няма значение, понеже най-много след сто години нас няма да ни има на тоя свят. А това, което всъщност ни е необходимо, е философия, която би била в състояние да ни подкрепя, докато сме живи. Никак не ме тревожи стогодишния ми юбилей; тревожи ме предстоящото плащане на сметките. Ако всички събирачи на подоходния данък, критици, инспектори от газовата компания и тям подобни се махнат и ме оставят на мира, сам бих станал философ. Аз съм готов да повярвам, че всичко на тоя свят е празна работа, но те не са готови. Заплашват ме, че ще прекъснат газа и говорят за призоваване в съда. Аз ги убеждавам, че след сто години всичко това ще ни бъде съвсем безразлично, но те отговарят, че ставало дума не за следващото столетие, а за сметката за миналогодишния април. Не искат и да чуят за моя демон - той не ги интересува. Честно казано, малко ме радва, че след сто години, както твърдят философите, аз ще бъда мъртъв. Повече ме топли надеждата, че те ще умрат. Освен това за сто години някои неща могат да се променят за добро. Възможно е и да не пожелая да умра. Виж, ако зная, че ще умра утре, преди те да успеят да изпълнят заплахата си и да прекъснат газа или водата, преди да ми връчат призовката, с която ме плашат, може би - не съм съвсем сигурен - бих се радвал, че така сполучливо съм ги изиграл. Жената на един престъпник отишла една вечер при него в затвора и видяла, че яде печено сирене.
- Какво лекомислие, Едуард, да ядеш вечер сирене - укорила го любещата съпруга. - Много добре знаеш, че това е вредно за теб. Утре целият ден ще се оплакваш от черния дроб.
- Хич няма да се сетя за такова нещо - прекъснал я Едуард, - не съм толкова лекомислен, както ти смяташ. Утре ще ме обесят, и то на разсъмване.
У Марк Аврелий има редове, които винаги ме объркваха, преди да разбера в какво е работата. В бележка под линия е казано, че смисълът им не е ясен. Това го знаех и без бележката. Опитайте се да обясните за какво става дума там! Възможно е тези редове да са пълни със смисъл; възможно е и нищо да не означават. Мнозинството изследователи се придържа към второто, а малцинството твърди, че в тях има смисъл, но той едва ли някога ще бъде разгадан. Моето мнение е, че Марк Аврелий просто е преживял един чудесен ден. Върнал се е у дома много доволен от себе си, без сам да знае защо.
- Трябва още сега да запиша това - си е казал той, - докато го помня.
Струвало му се, че никой никога не е казвал нещо по-забележително. Възможно е дори да е пролял няколко сълзи, размишлявайки за добрите си деяния, и после неусетно да е заспал. На сутринта е забравил всичко, а написаното е останало по погрешка в книгата. Мисля, че това е единственото правдоподобно обяснение и то ме утешава.
...
Никой не може да бъде философ по всяко време.
Философията ни учи как да носим своя кръст, което повечето хора успяват да вършат и без нейната помощ. Марк Аврелий е бил император на Рим, а Диоген е живял като ерген и не е плащал за квартирата си. На мен ми е нужна философията на женения банков чиновник със седмична заплата от трийсет шилинга и на ратая, който издържа осемчленно семейство с не винаги сигурното възнаграждение от дванайсет шилинга. Бедите на Марк Аврелий са били преди всичко чужди беди.
Избрани откъси от „Философията и демонът", „Празни мисли на един празен човек", изд. Народна Култура
Илюстрация ~ Jerome K. Jerome (1859 -1927) by John Henry Amshewitz, quotehd.com
