Човек пише сам цената на етикета си ~ Франсоа Рабле

Една от най-ярките и нестандартни личности на ранния френски Ренесанс. Монах, лекар, писател, хуманист.

francois rabelais 1

(1493 - 1553)

Кой всъщност е Франсоа Рабле? Много от хората, които са чели единствения роман на Рабле „Гаргантюа и Пантагрюел", не знаят една много съществена характеристика от неговия живот. Това не знаят дори и лекарите, които са много задължени на Рабле, защото той е бил един от най-великите лекари на своята епоха. Рабле е създателят на смеховата терапия, която особено много и със задоволителен успех се практикува в редица болници по света през изминалото столетие. Като главен лекар и хирург в болницата в Лион, Рабле е печатал алманаси със смешни истории, смешки, анекдоти, които разпространявал между болните. В неговата философия на пантагрюелизма смехът заема много важно място. Той е един голям мистификатор и в романа си споменава, че уж Аристотел е казал, че човекът е единственото създание, което е надарено със смеха. Рабле настоява да се смеем и да не общуваме с хора, които гледат през ключалките.
Онова, което е прието в културата да се нарича раблезиански смях е нещо особено. Това е гръмък смях, смях от душа и сърце, освободителен смях. Това е смях, за който медиците казват, че подобрява поемането на въздух, обогатява организма с кислород, подобрява настроението.
Когато говорим за Рабле, не бива да пропускаме и още една много важна същностна негова характеристика. Той е сред тези титани на европейския ренесанс, които се отличават с изключителна широта на творчески интереси.
Романът му „Гаргантюа и Пантагрюел" е писан твърде дълго. Историята на романа обхваща 32 години – от 1532 до 1564 г., като последните 11 години са вече подир смъртта на великия хуманист. По своята нестандартна и своеобразна творческа история книгата прилича на две други велики книги – „Дон Кихот" на Сарвантес и „Фауст" на Гьоте – писана над 60 години.
По времето, когато е живял (първата половина на 16 век) Рабле и бил известен предимно като лекар. Освен това той е бил забележителен богослов. До Христова си възраст – 33 г., той е живял в три манастира, а същевременно е изучавал и древните езици: старогръцки, латински и староеврейски. Той е бил забележителен полиглот - знаел е 10 езика, както и превъзходен юрист, отлично запознат със законите на тогавашното френско кралство. И в порядъка на една шега, от папската градина във Ватикана той е успял да отмъкне един много изискания зеленчук – артишок, и да го пренесе във Франция".

Проф. Симеон Хаджикосев, в интервю за БНР

***
Стари пияници се срещат по-често, отколкото стари лекари.

Всичко става навреме, стига хората да умеят да чакат.

Апетитът идва и си отива с яденето.

Ако не желаеш да виждаш глупаци, махни всички огледала в дома си.

Бракът е територия, в която няма място за втори съдия и втори съветник.

Важно е не да бягаш бързо, а да избягаш навреме и достатъчно далеч.

Количеството и качеството на смеха са право пропорционални на човешката същност.

Детето не е наша собственост, която можем да украсяваме или да пълним със собствените си несбъднати мечти.

Пия, когато мога, където мога, колкото мога и както мога. Но за това са ми необходими две неща – добър алкохол и добра компания.

Казват, че разумът на човека е по-силен от юмруците му, но само когато се използва с предимство и по предназначение.

Детето не е съд, който трябва да напълним, а факел, който трябва да запалим.

Който овладее търпението може да достигне всичко.

Разумът на човек е по-силен от неговите юмруци.

Времето се явява баща на истината.

francois rabelais 2francois rabelais 3francois rabelais 4francois rabelais 5francois rabelais 6

* Портрет на Франсоа Рабле ~ wikipoemes.com
„The Life of Gargantua and of Pantagruel", Gustave Doré, 1873, „Gargantua et Pantagruel" 1936

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK