За щастието, любовта и хората - с думите на прекрасния гръцки писател, поет и драматург по повод 58-та годишнина от пътя му към вечността
(1883 ~ 1957)
Ако бях огън, щях да горя. Ако бях дървосекач, щях да сека. Но съм сърце и затова обичам.
Имаш четка, имаш цветове – нарисувай си рай.
Почувствах още веднъж колко простичко и достъпно нещо е щастието – чаша вино, печен кестен, звуците на морето. Нищо повече.
Не очаквам нищо. Не се страхувам от нищо. Аз съм свободен.
Цялата ми душа е зов, а творчеството ми е разсъждения за този зов.
Само една жена съществува в този живот – една жена с безброй лица.
Истинските учители са тези, които използват себе си като мостове и канят учениците им да минат по тях.
Каква странна машина е човекът! Пълниш го с вино, хляб, риба и репички, а от него излизат въздишки, смях и мечти.
В живота най-големите ми благодетели са били моите пътувания и мечти. Много малко хора са ми помагали в трудностите.
Човек има нужда от малко лудост, защото в противен случай не смее да отреже въжето и да бъде свободен.
След като не можем да променим реалността, нека променим очите, през които я виждаме.
Идваме от тъмната бездна и свършваме в тъмната бездна. Краткият период, в който има светлина, наричаме живот.
Нека младостта управлява своето време. Тя няма да се върне, затова бъдете смели и не съжалявайте за нищо.
Идеалният пътешественик винаги си създава идеална страна, към която да пътува.
Единственият начин да служиш на себе си е да служиш на другите. Или да се опитваш да ги спасиш – това е достатъчно.
Снимкa: imdb.com
