Филмът "Боен клуб" дължи феноменалния си успех на вдъхновяващата книга, по която е направен. Американският писател Чък Паланюк е един от най-скандалните съвременни писатели, който базира романите си на презрението си към консуматорското общество. Избрали сме ви негови цитати от романите му "Боен клуб", "Невидими изчадия", "Приспивна песен" и др.
Само след голямо бедствие можем да възкръснем. Едва когато загубим всичко сме свободни да правим каквото искаме. Нищо не е статично, всичко се развива, всичко се разпада.
Хората не искат животът им да се оправи. Не искат проблемите им да се решат. Драмите им. Нещата, които ги разсейват. Историите им да се разплетат. Кашите им да се оправят. Защото какво би им останало? Само голямото страшно неизвестно.
Винаги ще намериш някакво извинение, за да не си живееш живота.
Само ако можехме да простим това, което са ни сторили... да простим това, което ние сме сторили на другите... ако можехме да оставим всичките си истории в миналото. Ролите си на злодеи или жертви. Само тогава, може би, ще спасим света.
Ти не си твоята работа. Ти не си парите, които имаш в банката. Ти не си колата, която караш. Ти не си съдържанието на портфейла си. Ти не си проклетият си костюм. Ти си всепокорният всемирен боклук.
Няма значение колко си внимателен, чувството, че си пропуснал нещо, винаги ще го има, разпадащото се чувство под кожата ти, че не си изживял всичко. Чувството, че когато най-много е трябвало да обръщаш внимание, си бързал.
Когато не знаем кого да мразим, мразим себе си.
Нищо в мен не е истинско. Аз съм резултат от комбинирането на всички хора, които някога съм познавал.
Това, което искам, е да бъда нужен. Имам нужда да съм незаменим за някого. Някой, който ще погълне цялото ми свободно време, егото ми, вниманието ми. Някой пристрастен към мен. Взаимна зависимост.
И накрая разбираш, че недоверието ти към бъдещето, те вкопчва в миналото.
Истинските ни открития идват от хаоса, от там където всичко изглежда и грешно и глупаво и безумно.
За това пиша, защото на живота може да се гледа само в ретроспекция. Не можеш да контролираш живота, но поне можеш да контролираш твоята версия за него.
Всички умираме. Целта не е да живееш вечно, а да създадеш нещо, което ще живее вечно.
Въображаемото е по-силно от реалното, защото нещата никога не могат да са толкова идеални, както когато си ги въобразиш.
Можем да прекараме целия си живот, оставяйки света да ни казва кои сме. Или да си решим сами.
Миналото ти е само един разказ. Веднъж като го осъзнаеш, то няма повече власт над теб.
Всичко което правим, отегчава Господ и той ни убива. Трябва да се научим никога да не бъдем скучни.
Най-добрият начин е не да се борим, а да отминем. Не се опитвайте постоянно да оправите нещата. Това, от което бягаш, остава с теб най-дълго. Когато се бориш срещу нещо, само го правиш по-силно.
Може би самоусъвършенстването не е отговорът, може би самоунищожаването е отговорът.
Можеш да придобиеш власт над хората, като се преструваш на слаб. Контрастът кара хората да се чувстват толкова силни. Да спасяваш хора, като ги оставиш те да те спасят.
Без истинския хаос няма да имаме истинска хармония. Докато нещата не могат да отидат на зле, не могат и да отидат на по-добре.
Хората трябва наистина да се настрадат преди да поемат риска да правят това, което наистина обичат.
Разбери от какво се страхуваш и отиди да живееш там.
Никакво равенство между половете няма и не може да има. Когато мъжете започнат да раждат, тогава можем да говорим за равенство.
Нищо не влудява хората повече от това да видят някой да живее наистина добър живот.
Разликата между това как човек изглежда и това как си се представя сам е огромна. Сигурно затова вампирите живеят вечно, защото не могат да се видят в огледалото.
Изкуството се ражда винаги от мъката. Никога от радостта.
Виждам най-силните и умните хора, които някога са живели. Виждам целият този потенциал. И го виждам прахосан. Дявол да го вземе, цяло поколение бензинаджии. Сервитьори. Роби с бели яки. Рекламите ни накараха да гоним коли и дрехи. Работим служби, които мразим, за да купуваме боклуци, които не ни трябват. Ние сме поколението Х на историята. Без цел и без място. Ние нямаме велика война. Нямаме голяма депресия. Нашата велика война е духовната. Нашата голяма депресия е нашият живот. Всички сме възпитани от телевизията да вярваме, че един ден ще сме милионери, филмови идоли или рок звезди. Но няма да бъдем. Малко по малко го разбираме. И това страшно много ни вбесява.
Снимки ~ flavorwire.com, maxim.com, yardbarker.com, The Independent