На 8 ноември най-сините очи на киното празнуват 80 години
„Всъщност, нещата стоят по съвсем друг начин!". Това е любимата фраза на многобройните изследователи на бурния и изпълнен със страсти живот на Ален Делон. Актьор, злодей, сърцеед. Той винаги е правел каквото си иска, верен на своите капризи и за разлика от повечето си звездни колеги, никога не е криел пороците си. Любов към парите, оръжията, жените.
„Мафиято го смята за свой доверен човек". „Делон ще плати 55 хиляди франка за пояса на Марсел Сердан". „Делон заработи поредния милион, милиард...", „Делон съди сина си Антъни". Милиони слухове и сплетни създават ореола на една от най-ярките кинолегенди, а самият Делон веднъж признава – „Историята на моя живот е толкова невероятна, че нито един журналист не би могъл да я опише".
Бернар Виоле, един от малцината осмелили се да издадат биографична книга за Делон, проверил и изучил подробно всеки детайл и факт от живота му, накрая споделя – „Не разбирам, къде започва истината и къде свършва измислицата".
Ален Фабиен Морис Марсел Делон се ражда на 8 ноември 1935 г. в град Со, предградие на Париж. Че това дете е ангелски красиво става ясно почти веднага, но сложния му характер щял да се разкрие постепенно. Всички са поразени от странното съчетание на несъвместими черти – безпокойство, промяна в настроението, конфликтност и талант. Ален бързо се научава да чете и пише, запомня детайлите в движение, изключително добър имитатор e. Но вулканът в него e онова, което му пречи да направлява всичките си таланти в нужната посока. Предстои му да се научи да контролира себе си, да укротява гордостта и непримиримостта си.
Нещо почти невъзможно, както ще покаже времето.
На 8 години той се озовава в пансион, откъдето периодично го гонят заради хулигански му прояви. В същото време майка му и баща му се развеждат и се сдобиват с нови семейства и нови деца, което извежда Ален отвъд границите на щастливото детство. Съвсем скоро пред него се затварят една след друга вратите на всички училища. Приятелят му от детството Даниел Салвано казва – „С Ален бяхме изрядни безделници". На 16 години, Делон започва работа като месар в кланицата на втория си баща, в свободното си време се занимава с бокс и се кара с майка си. На 17 заминава в Индокитай, където войната му отнема всички илюзии и надежди.
Годината е 1956. Ален отново се връща в Париж. Наема с приятели квартира на Плац Пигал, зареждат се безкрайни вечеринки, момичета, работа като сервитьор, разносвач на вестници. Щастието му се усмихва в лицето на Гари Уилсън – ловец на таланти за Холивуд. Той поставя условие – Ален да научи английски за 3 месеца. По същото време обаче, се появява и офертата на френския режисьор Ив Алегре. Ален използва този шанс и отказва да замине за Америка. Играе гангстер във филма „Когато е замесена жена" – първата му роля в киното. Публиката полудява по своя нов герой. В началото на 60-те, Ален Делон става най-високоплатения френски актьор. Получава в пъти повече от своя приятел и наставник Жан Габен. Разбирайки играта на парите в киното, той бързо се насочва към режисурата, през 1964 година създава кино-компанията Delbeau Productions и се заема с продуцентска работа. 10 години по-късно основава още една - Adel Films. „Господин Клайн" е филмът, който печели престижната награда „Сезар", а Делон споделя, че това е най-добрият му филм като продуцент и най-добрата роля, която някога е изпълнявал.
Талантът на Делон да прави пари от всичко е толкова пленителен, колкото и хипнотизиращите му сини очи. Любовта му към конете и конните надбягвания дава ход на печеливша стратегия. Той се занимава професионално с развъждане на коне и построява по свой проект конюшни в родния Со и Bourg-la-Reine. Красивите расови животни са предпочитани и високо ценени от любителите, които плащат скъпо – арабските шейхове.
Да, той създава още и собствена марка очила, парфюм, мъжка козметика. Делон е акционер в завод за шампанско, притежава акции в авиокомпания, влага много в недвижими имоти – предимно стари замъци. Те са най-доброто убежище за многобройните му домашни любимци, страховити колекции от оръжия, произведения на изкуството и антикварни предмети.
Колко жени, партньорки, любовници и любими е имал Ален Делон? Много, наистина много са нежните сърца, разбили се в студеното синьо на очите му. Той привлича погледите на всички, но обича само красивите и талантливите – онези, като него самия. Нито една от знаменитите му жени не успява да остане с него докрай. Навярно, защото този красив мъж с хладно сърце не е създаден за радостни уютни вечери край камината, заобиколен от жена, деца и внуци. Вълк единак.
„Жените на моя живот"
(От книгата с 200 фотографии и кратки истории на Ален Делон за щастливите мигове в живота му)
„Исках да отдам почит на тези, които обичам, които са ме обичали и на които дължа това, което съм. Не бих бил нищо без тях. Ние се обичахме и на екрана, и в живота. Те са ме карали да плача, да викам... И са били причината да искам да бъда най-красивият, най-големият, най-силният, за да го прочитам в техните очи."
(Alain Delon and Romy Schneider in La piscine directed by Jacques Deray, 1968)
(Portrait of Alain Delon and Brigitte Bardot for Les amours celebres directed by Michel Boisrond, 1961)
Има хора, чието отпътуване не можеш да приемеш никога. Роми не напуска сърцето ми. Тя е навсякъде, където съм. Обожавах усмивката й. Когато моята Роми се усмихнеше, от нея струеше светлина.
На мен ми е достатъчно да бъда сам с кучетата си. Те винаги са ми давали нежност и безбрежно спокойствие, което не получих от хората. Както казва Бриджит Бардо – моя любима приятелка - аз имам дива страна. Знам, че съм див, а дивите са неукротими и сами.
Преди три години открих абитуриентския бал на дъщеря ми, танцувайки с нея на фона на валса от филма „Гепардът". През цялото време Анушка трепереше от притеснение дали се движи правилно. Така и не разбра, че се вълнувах много повече от нея. Защото..., това са големите моменти в живота на един баща! Надявам се, че ще остане специален момент и в нейния живот.
Човек може да бъде садист и дори нещо по-лошо. Животното не е способно на нищо по-лошо от това да се изпикае в лехата на градината. Кучетата са верни на своя стопанин и му даряват абсолютна любов, какъвто и да е той – бездомник, актьор или президент. А когато на Земята повече няма да има хора, ще останат животните. Навярно те ще бъдат по-щастливи без нас.
Понякога съм несправедлив, непрекъснато съм болно нетърпелив. И съм брутално откровен.
Снимки ~ xavierlambours.com, gentlemansgazette.com, cavallomagazine.quotidiano.net, pinterest.com, voxsartoria.com, The Red List
