Дивите лебеди в Куул ~ Уилям Бътлър ЙEЙТС

William B. Yeats, 1911, photo by G.C.Beresford (1864-1938)

Дърветата са есенно прекрасни. 
Насам не е валяло. 
Във воден сумрак тъмно отразено, 
небето е замряло. 
Сред камъните лебедите днес 
са петдесет и шест.

Настъпи и шестнайстата ми есен, 
откак за пръв път спрях, 
за да ги преброя - но те се вдигнаха 
с едничък само мах 
и се разсипаха, с криле доскоро скръстени, 
в нестроен низ от пръстени.

Аз гледам тия приказни създания 
и ме боли душата. 
Уви, отмина времето, когато 
замирах край водата, 
дочул камбанен екот на крила 
през сумрачна мъгла.

Любима до любимия си, в своя 
бял и уютен хлад 
се реят те - или внезапно литват. 
И всеки тук е млад. 
Борби и страсти, дето и да скитат, 
неспирно ги сполитат.

Сега се носят тайнствени, прекрасни 
сред езерната шир. 
В кои тръстики ще се приютят, 
в коя река, в кой вир, 
ако един ден, без самоизмама, 
усетя, че ги няма?

Превод: Владимир Трендафилов

Снимка: William B. Yeats, 1911, photo by G.C.Beresford (1864-1938); commons.wikipedia.org