Лирично от големия ирландски творец
William B. Yeats, 1911, photo by G.C.Beresford (1864-1938)
Дърветата са есенно прекрасни.
Насам не е валяло.
Във воден сумрак тъмно отразено,
небето е замряло.
Сред камъните лебедите днес
са петдесет и шест.
Настъпи и шестнайстата ми есен,
откак за пръв път спрях,
за да ги преброя - но те се вдигнаха
с едничък само мах
и се разсипаха, с криле доскоро скръстени,
в нестроен низ от пръстени.
Аз гледам тия приказни създания
и ме боли душата.
Уви, отмина времето, когато
замирах край водата,
дочул камбанен екот на крила
през сумрачна мъгла.
Любима до любимия си, в своя
бял и уютен хлад
се реят те - или внезапно литват.
И всеки тук е млад.
Борби и страсти, дето и да скитат,
неспирно ги сполитат.
Сега се носят тайнствени, прекрасни
сред езерната шир.
В кои тръстики ще се приютят,
в коя река, в кой вир,
ако един ден, без самоизмама,
усетя, че ги няма?
Превод: Владимир Трендафилов
Снимка: William B. Yeats, 1911, photo by G.C.Beresford (1864-1938); commons.wikipedia.org
