На 9 ноември, се навършват 197 години от рождението на руския писател и драматург Иван Тургенев, първият голям романист в руската литература, майстор на психологическия анализ. Създава цяла поредица от романи, между които „Рудин", „Дворянско гнездо" и „Бащи и деца". В романа си "В навечерието" отразява стремежа на българския народ към свобода. Да си припомним някои от най-популярните му мисли:
Портрет И.С. Тургенева ~ Василий Григорьевич Перов, 1872
Да порицава и да хока има право само този, който обича.
Жената не само може да разбере саможертвата, тя сама умее да се жертва.
Има три вида егоисти: егоисти, които живеят и позволяват на другите да живеят; егоисти, които живеят и не разрешават на другите да живеят; и накрая, егоисти, които не живеят и не дават на другите да живеят. По-голямата част от жените принадлежи към третия вид.
Човек може всичко да разбере – и как трепери ефирът, и какво става на слънцето; но как друг човек може да подсмърча по-иначе от него, това не може да го разбере.
Не ревнува този, у когото няма поне капка надежда.
Любовта не е чувство. Тя е болест, състояние на тялото и душата. Поразява човек изненадващо, подобно на треска и холера.
Всяка любов - както щастливата, така и нещастната - е истинско бедствие, когато й се отдаваш цял.
Само благодарение на нея, само на любовта се държи и се развива животът.
Бракът, основан на взаимни склонности и на разсъдък, е едно от най-големите блага в човешкия живот.
Ако с младостта си отиваше и хубавото, то останалите възрасти от човешкия живот биха били до такава степен непоносими, че всеки щеше да си прерязва гърлото на тридесет и втората година. Много дрязги плуват в шумните вълни на младостта и отплуват с тях, и все пак няма нищо по-хубаво от тези вълни.
О, младост! Младост!… Може би цялата тайна на твоята прелест се състои не в това да имаш възможност да направиш всичко, а във възможността да мислиш, че ще направиш всичко.
Ако стремежът произхожда от най-чист източник, той дори и да не се удаде напълно, дори и да не достигне целта си, пак може да донесе огромна полза.
Ако чакате минутата, когато всичко, абсолютно всичко ще бъде готово, то никога няма да започнете.
Вие все още не знаете дали имате талант? Дайте му време да съзрее; а дори и да се окаже, че го няма, нима на човека му е необходим именно поетичен талант, за да живее и действа?
Всеки от нас има една котва, от която, ако сам не пожелае, никога не може да се откъсне - чувството за дълг.
Всяка молитва се свежда до следното: "Велики Боже, направи така, че две и две да не прави четири."
Да, вярно е казал някой за самоубийците: докато не изпълнят своето намерение, никой не им вярва; а изпълнят ли го – никой не ги съжалява.
Добро по разпореждане не е добро.
Древните гърци не случайно казвали, че последният и най-голям дар на боговете за човека е чувството за мярка.
Думата "утре" е измислена за нерешителните хора и децата.
Искаш ли да бъдеш щастлив? Научи се да страдаш!
Човек, който с ядосва на собствената си болест, със сигурност ще я преодолее.
Когато се свършат донкихотите, ще се затвори и книгата на Историята. В нея повече няма да има какво повече да се чете.
Който е живял, но не е станал снизходителен към другите, той сам не заслужава снизхождение.
Няма нищо по-тягостно от съзнанието за извършената глупост.
Който се стреми към висока цел, той не трябва да мисли за себе си.
Затова са децата - да не им е скучно на родителите.
На човек винаги му става някак съвестно и неловко, когато сам наговори много неща.
Нашите недостатъци растат на една почва с достойнствата ни, и е трудно да изтръгнем едните, щадейки другите.
Не само в стиховете има поезия - тя се разлива навсякъде, тя е около нас. Погледнете тези дървета, това небе - отвсякъде струи красота и живот, а където има красота и живот, там има и поезия.
Скептицизмът винаги се е отличавал с безплодност и безсилие.
Жалък е този, който живее без идеали!
Спори с човек, по-умен от теб: той ще те победи, но от това поражение ти ще извлечеш полза за себе си. Спори с човек равен по ум на теб: никой няма да победи, но в крайна сметка ще изпиташ удоволствие от борбата. Спори с човек с по-слаб ум: спори не от желание за победа, а защото можеш да му бъдеш полезен. Спори дори и с глупака! Няма да получиш нито слава, нито изгода… Но защо пък понякога да не се позабавляваш!
Нищо така не освобождава човека, както знанието…
Нищо не е по-лошо от щастието, което идва прекалено късно.
Смъртта е стара шега, но всеки се сблъсква с нея, сякаш е нова.
Човекът без самолюбие е нищожен. Самолюбието е архимедовия лост, чрез който може да бъде преместена Земята.
Щастието е като здравето: когато не го забелязваш, значи го има.
Щастието няма утрешен ден, няма и вчерашен ден, то не помни отминалото, не мисли за бъдещето, то има само настояще - и то не ден, а мигновение.
Не виждам защо трябва да бъде невъзможно човек да изразява всичко, което му дойде на ум.
Природата не се интересува от логика… Тя си има своя собствена, която ние не разпознаваме и признаваме, докато не ни размаже.
* Портрет И.С. Тургенева ~ Василий Григорьевич Перов, 1872
