На 22 ноември 1819г. е родена английската писателка Джордж Елиът. Истинското й име е Мери Ан Евънс, но страхувайки се, че романите й няма да бъдат взети насериозно, поради факта, че е жена, тя решава да ги издава под мъжко име. След като американският портал Хъфингтън Поуст приканва читателите си да изберат най-добрия роман на всички времена, те класират на първо място „Мидълмарч“ на Джордж Елиът.

Това е, което мъжът най-вече търси у една жена – той иска да се увери, че някой глупак го признава за умен.

Войната, както и други драматични спектакли, би могла да бъде прекратена поради липса на "публика".

Знанията бавно изграждат онова, което невежеството събаря за час.

Трябва да прочетете историята и да научите за отхвърлянето, гоненията, мъченичеството и всичко друго от подобен род. Те винаги са се случвали на най-добрите хора, за които знаете.

Кавга? Глупости, не сме се карали. Ако от време на време някой не изпада в ярост, какво му е хубавото да бъдем приятели?

Животните – много мили приятели: не задават въпроси и не критикуват.

Най-щастливите жени, както и най-щастливите нации, нямат история.

Аз казвам, че най-силният фактор за растежа се намира в избора на човека.

Има време за живеене и време за умиране... Добрата смърт е за предпочитане, пред лошият живот. Мъдрият живее само толкова дълго, доколкото неговия живот има по-голяма ценност, от колкото смъртта. Дългият живот не винаги е по-добрия живот.

Важната работа – да се придвижи светът напред, не може да чака да я свършат идеалните хора.

Това, което прави живота нерадостен, е липсата на мотивация.

Всеки мъж, който не е чудовище, математик или луд философ, е роб на някоя жена.

Никога не е твърде късно да бъдеш онова, което би могъл да бъдеш.

Носете усмивки и ще имате приятели; носете мрачност и ще имате бръчки.

Това, което прави живота нерадостен, е липсата на мотиви.

Хората, които не могат да бъдат остроумни, се стараят да бъдат благочестиви и любещи.

Щастието може да дойде или да не дойде, но човек трябва да се опитва и да се подготви да се справя и без него.

За какво живеем, ако не да улесним живота си един на друг?

Коя самота е по-самотна от липсата на доверие?

"Аз бих", "аз можех" и "аз щях" – са достойни за презрение помощници.

Аз съм живото доказателство срещу думата "провал". Надниквала съм вече отвъд него. Единственият провал, от който човек трябва да се страхува, е неспособността му да се придържа към целта, която счита за най-важна.

Ако изкуството не увеличава съчувствието между хората, то не върши нищо морално.

В лекомисления смях на глупостта мъдростта чува половината от своите аплодисменти.

В началото на опознаването – независимо дали на лица или неща – е да получим очертанията на своето незнание.

Високите постижения изискват и някои други необичайни черти освен необичайното желание за високи награди.

Гениалността е нещо повече от голяма способност за понасяне на дисциплина.

Големите неща не се правят импулсивно, а са поредица от малки неща, събрани в едно.

Думите ни имат крила, но летят не там, където бихме искали ние.

Златните моменти в потока на живота стремително се сипят покрай нас, а ние не виждаме нищо друго, освен пясък; ангелите идват да ни посетят, но ние научаваме за тях едва когато вече са си отишли.

Има много победи, които са по-лоши дори от една загуба.

Има твърде много страни от некартографираната територия вътре в нас, които би трябвало да се вземат под внимание, когато се обясняват нашите пориви и бури.

Лесно е да кажем колко обичаме новите си приятели и какво мислим за тях, но с думи не можем да изразим всички нишки, които ни свързват със старите.

Най-възхитителните приятелства са тези, в които има много съгласие, много дебати и още повече лична симпатия.

Началото на разкаянието е началото на нов живот.

Не желая бъдеще, което ще прекъсне връзките ми с миналото.

Невежеството не е така отблъскващо като глупостта, но когато се захване да предписва лекарства, може да докара много голяма вреда.

Ние копнеем за привързаност, напълно несведущи за своите недостатъци.

Ние твърде често поверяваме хората на милостта на Господа и твърде рядко сами проявяваме милост.

Никога не вали дъжд от рози: ако искаме да имаме повече рози, трябва да отглеждаме повече от тях.

Никога не съжалявам надутите хора, защото мисля, че те си носят своя комфорт със себе си.

Никое голямо дело не е било извършено от нерешителни хора, които търсят само сигурност.

Никое зло не ни обрича безнадеждно, освен злото, което обичаме и желаем то да продължи, без да правим никакво усилие да избягаме от него.

Но правдивостта е райско растение, чиито семена никога не разцъфтяват отвъд стените на рая.

Но това, което ние наричаме отчаяние, често е само болезнената жажда на една неподхранвана надежда.

Последствията са коравосърдечни.

Провалът след дълга настойчивост е много по-величествен, отколкото ако никога не сте полагали усилия, които да бъдат наречени провал.

Тези, които ни вярват, ни възпитават.

Харесват ми опитите за забременяване. Но не съм много сигурна относно раждането на децата.

За да разбереш лукса на щедростта, нужно е да бъдеш беден.

Наградата за изпълненият дълг - възможността да изпълниш следващия.

Простото човешко състрадание помага повече, от колкото всичката мъдрост на вековете.

На всички нас лежи отговорност. Твърдо съм убедена, че нашият живот – това съвсем не е увеселително пътуване...

Илюстрации ~ en.wikipedia.org, biography.com