Хайнрих Хайне е първият модерен литературен творец на немски език и най-великият лирик от периода на романтизма. Поетическите творби на Хайне се състоят от съновидения, песни, романси, сонети, химни, романтични истории, горестни жалби, епически произведения. Смятат го за създател на литературната форма – фейлетон, или краткото есе. Днес англоговорящата публика го познава предимно чрез музикалните версии по негови произведения, направени от големи композитори като Шуберт, Менделсон, Шуман и Лист. Дори Рихард Вагнер черпи вдъхновение от неговото творчество за оперите си „Танхойзер” и „Летящият холандец”. Джордж Елиът, Джордж Бърнард Шоу и Ницше също черпят пряко вдъхновение от шедьоврите на Хайне.
В годините на националсоциализма Хайне е забранен в Германия, всички негови паметници са разрушени, сред книгите, които нацистите публично изгарят през 1933 г. на Опернплац в Берлин, са и произведенията на Хайне, сякаш за да се потвърди пророчеството, заключено в една от известните негови мисли: „Там, където горят книги, по-късно ще горят и хора.“
Пенчо Славейков казва за Хайне: „Тоя поет, тъй омразен на мнозина, е създал неща, които ще живеят и дотогава, когато от Немско и немци може би не ще има и помен дори.“
(Heinrich Heine ~ Moritz Daniel Oppenheim, 1831)
Да, жените са опасни, но красивите не са така опасни, както тези, които притежават по-скоро умствено предимство, отколкото физическо. Понеже първите са привикнали мъжете да ги ухажват, докато последните разчитат на самолюбието на мъжете и, подмамвайки ги с ласкателства, привличат повече поклонници.
Жените създават историята, въпреки, че историята запомня само имената на мъжете.
Жената е едновременно и ябълка, и змия.
Жените знаят само един начин да ни направят щастливи и тридесет хиляди да ни направят нещастни.
Женската ненавист е всъщност любовта, но сменила своето направление.
За любовта не съществува вчера, любовта не мисли за утре. Тя жадно се стреми към днешния ден, но този ден й трябва целият – неограничен и непомрачен.
В любовта, както и в римокатолическата религия, има предварително чистилище, в което привикваш да те пържат, преди да попаднеш в истинския вечен ад.
Музиката на сватбеното шествие винаги ми напомня военния марш преди битка.
Хомеопатичният принцип, съгласно който от една ни излекува само друга жена, най-добре се потвърждава от практиката.
Вълшебната формула, с която нашите червено-сини мудири покоряват женските сърца по-често, отколкото с мустакатата си галантност е: "Утре заминавам, и вероятно няма да се върна никога."
Ако спешно не ми пратиш 40 талера, ще гладувам за твоя сметка. (в писмо към приятел)
Да остроумничим и да искаме пари на заем – трябва винаги внезапно.
Ако твоето око се съблазнява – извади го. Ако ръката ти се съблазнява – отрежи я. Ако езикът ти се съблазнява – ухапи го. Ако разумът ти се съблазнява – стани католик.
Волтер, услужливо носещ светлините пред великите на този свят, със същия този светилник е осветявал тяхната голота.
Ако Господ по право претендира за първото място в създаването на Творението, то на Шекспир по право принадлежи второто.
Когото Бог поиска да накаже, го прави поет.
Бог ще ми прости глупостите, които съм наговорил за него, както и аз прощавам на моите противници глупостите, които те са написали срещу мен, въпреки че духовно те стоят толкова по-ниско от мене, колкото аз стоя ниско пред тебе, о, Господи!
Всеки автор, колкото и велик да е той, желае творението му да бъде хвалено. И в Библията, тези Божи мемоари, е казано съвършено ясно, че Той е създал човека заради собствена слава и хваление.
Всеки може да бъде добродетелен, когато е сам; за порока винаги са необходими двама.
Хората, които по никакъв начин не са забележителни, имат правото да проповядват скромност. На тях им е толкова лесно да проявят подобна добродетел.
Лесно е да прощаваш на врагове, когато нямаш достатъчно ум, за да им навредиш; лесно е да бъдеш целомъдрен, ако носът ти е пъпчив.
Всеки човек е един свят, който се ражда и си отива заедно с него, под всяка надгробна плоча лежи всемирна история.
Всички здрави хора обичат живота.
Глупак е този, който се опитва да прикрие собственото си нищожество със заслугите на своите предци.
Грубата памет на народите съхранява само имената на техните потисници и свирепите герои от войната. Дървото на човечеството забравя името на кроткия градинар, които го е завивал в студа, поливал го е в засуха и го е опазвал от вредители; то обаче здраво пази тези имена, които са били безжалостно врязани в кората му с остра стомана.
Странно! Във всички времена негодниците са се опитвали да замаскират отвратителните си постъпки с преданост към религията, нравственост и любов към отечеството.
Днес вече не строят готически катедрали. В старо време хората са имали убеждения, а ние, съвременниците имаме мнения; само че мнението не е достатъчно, за да се издигне готически храм.
Ние се борим не за човешките права на народа, а за божествените права на човека.
Който обича народа, трябва да го заведе на баня.
Колкото по-голям е човекът, толкова по-лесно попадат в него стрелите на насмешките. Джуджетата по-трудно се уцелват.
Господ е създал говедата, защото говеждата супа засилва човека, магаретата - за да служат на хората за сравнение; а човека, за да яде говежда супа и да не става магаре.
Незаетият с работа човек никога не може да се наслади на пълно щастие; върху лицето на безделника винаги ще намерите отпечатък на недоволство и апатия.
Нравственото страдание се понася по-лесно от физическото – ако например можех да избирам: болна съвест или болен зъб, щях да избера първото.
Откакто е отпаднал обичаят да се носи шпага на кръста, е станало абсолютно необходимо да се носи остроумие в главата.
Слугите, нямащи си господар, не стават по-свободни хора – лакейството им е в душите.
Съвършенството на света е винаги адекватно на съвършенството на съзерцаващия го дух. Добрият намира на земята рай за себе си, лошият още тука усеща своя ад.
Този, който вижда своя бог страдащ, той по-лесно понася своите страдания.
Мосю Исус Христос, направете така, че да ви разпънат още веднъж!
Умните създават нови мисли, а глупавите ги разпространяват.
Цъфти и вехне всяка
възторжена мечта;
цъфти и вехне друга -
така е до смъртта.
Добре го знам и то ми
вгорчава всяка страст;
сърцето ми е мъдро,
ала загива в мраз.
Изображение: Heinrich Heine, Moritz Daniel Oppenheim, 1831
