„Всичко, което съм обичал, обичал съм го в самота.“
Едгар Алън По е роден на 19 януари 1809 г. в САЩ. На три години остава сирак и заживява в приемно семейство. Осемнадесетгодишен постъпва в американската армия, а след три години и в Уест Пойнт. Разочарован, съзнателно нарушава дисциплината, за да бъде освободен от академията. 26-годишен се жени за братовчедка си Вирджиния, малко преди тя да навърши четиринадесет години, но тя много скоро се разболява от туберкулоза.
По е първият известен американски автор, който се опитва да изкара прехраната си само с писателска дейност, което му причинява големи финансови затруднения до края на живота му. Голямо негативно влияние върху него оказват и непрекъснатите атаки към личността и творбите му от конкуренцията в литературния свят по онова време. Постоянно се принуждава да моли унизително за пари, въпреки огромния успех на произведенията му, което неминуемо го води към тежка депресия.
„Ти си моят най-голям и единствен стимул да се боря с този враждебен, жалък и неблагодарен живот.“ – пише в едно от писмата си до съпругата си Вирджиния, която обаче скоро след това умира. По се разболява тежко. В свое писмо обяснява, че е пиел непрестанно, защото постоянно се е страхувал от смъртта на Вирджиния и този страх го е довеждал до лудост. „Моите врагове - пише той - отдаваха лудостта ми на пиенето, а не пиенето на лудостта… Не можех да изтърпя това непрекъснато люшкане между надеждата и отчаянието, без напълно да загубя ума си. Сега, след смъртта на онова, което беше моят живот, се сдобивам с ново - но, о, Боже! колко скръбно! - съществуване.“
Най-известните творби на По са готически романи. Темите се занимават с въпроси относно смъртта, включително физически знаци, ефектите от разлагането, преждевременното погребение, съживяване на мъртвите и скръбта. Много от неговите творби се считат за част от жанра тъмен романтизъм. Освен това пише сатира, хумористични истории и измислици. Особено почитан е във Франция, вероятно заради ранните преводи от Шарл Бодлер, които стават окончателни за творбите на По из цяла Европа.
Смята се за създател на детективския жанр в литературата с ранните си разкази с главен герой К. Огюст Дюпен. Сър Артър Конан Дойл казва: „Всеки от детективските разкази на По е корен, от който се развива цяла литература... Къде беше детективският разказ преди По да му вдъхне живот?“
Творбите на По имат и влияние върху научната фантастика, особено върху Жул Верн, който пише продължение на романа му „Историята на Артър Гордън Пим“.
Писателят проявява голям интерес в полето на криптографията. Уилям Фрийдман, известен американски криптограф, е силно повлиян от По. Първоначалният му интерес към криптографията идва още от дете, когато той прочита „Златният бръмбар“. Този интерес впоследствие бива използван за разрешаването на японския код PURPLE по време на Втората световна война.
Най-емблематичното му произведение е „Гарванът“, което на български език има повече от 10 преводни варианта, включително и от Елин Пелин. Тази и останалите му творби се превръщат във вдъхновение за множество художници, музиканти, поети и писатели по цялото земно кълбо, всеки даващ своя принос към интерпретирането на творчеството му. Почитателите му се увеличават всяка изминала година, като наскоро оригинален ръкопис на негова поема бе продаден за умопомрачителната сума от 300 000 долара.
Две години след смъртта на съпругата си, Едгар Алън По, едва четиридесет годишен, умира при изключително странни и необясними до ден днешен обстоятелства. Намерен е в ужасно състояние на една улица в Балтимор, облечен в чужди дрехи и обувки. Писателят никога не се съвзема дотолкова, че де е в състояние да обясни как се е стигнало до това. Всички лекарски доклади и документи, включително смъртният му акт, са изгубени, като е съмнително, че въобще са съществували. Информацията, изписана по повод обстоятелствата и причината за смъртта му се конкурира по обем с творчеството му. Спекулациите са безброй, но тази смърт си остава загадка, толкова тайнствена, колкото и мистериите в творбите му. Казват, че последните думи, които изрича са: „Господ да помогне на бедната ми душа“. И до сега всяка година в деня на смъртта му, тайнствен посетител оставя на неговия гроб бутилка с алкохол и три червени рози.
Границите, разделящи Живота и Смъртта, са сенчести и неясни. Кой може да каже къде свършва едното и къде започва другото?
Анабел Ли
(откъс)
Щом изгрее луна, все бленувам с тъга
за прекрасната Анабел Ли
и живея с мечта за таз нежна снага
на богинята Анабел Ли.
А щом падне нощта, лягам аз до гръдта
на моята любов, невеста и съдба,
и пак сме заедно както преди
там в гроба ѝ до морските вълни.
Смъртта на хубава жена е безспорно най-поетичната тема в света.
Думите нямат сила да впечатлят ума без изискания ужас на тяхната реалност.
Хората ме наричат луд, но все още не е изяснено дали лудостта не е висша форма на интелект, и дали всичко славно - всичко задълбочено - не е рожба на болната мисъл на онези настроения на ума, достигнати за сметка на разума. Сънуващите денем знаят много неща, които убягват на сънуващите единствено нощем. В своите сиви видения те успяват да зърнат вечността и се събуждат разтреперани от мисълта, че са били на прага на голяма тайна. Научават по нещо откъслечно от мъдростта, което е за добро, и повече от обикновеното познание, което е за зло...
Всички религии, приятелю, просто са произлезли от измама, страх, алчност, въображение и поезия.
Животът на един мъж е щастлив, главно защото той винаги очаква, че скоро ще бъде такъв.
Има две тела – първично и завършено, които съответстват на двете състояния – гъсеница и пеперуда. Това, което наричаме „смърт“, е само болезнена метаморфоза. Настоящото ни въплъщение е изменяемо, подготвително, временно. Бъдещото ни въплъщение е усъвършенствано, абсолютно, безсмъртно. Целият замисъл е абсолютният живот. Ние безспорно знаем за метаморфозата на гъсениците. Ние със сигурност – но не и самите гъсеници.
Абстракциите могат да забавляват и да занимават, но не и да владеят ума. Убеден съм, че поне тук, на земята, философията винаги ще ни призовава напразно да гледаме на качествата като на предмети. Волята може да се съгласи, душата, умът – никога.
Глупостта е таланта на недоразумението.
Науката все още не ни е казала дали лудостта е или не е сюблимността на интелигентността.
Никога не съм бил наистина луд, освен в редките моменти, когато е било докосвано сърцето ми.
Онова, което погрешно вземате за лудост, е просто прекалена изостреност на сетивата.
Всъщност, не изпитвам ужас от опасността, освен в нейната абсолютна форма - терора.
Пълна сигурност има само в мечтите.
Всички неща са добри или лоши чрез сравнение. Един задълбочен анализ ще покаже, че във всички случаи удоволствието е само противоположност на болката. Положителното удоволствие е само идея. За да бъдем щастливи, ние трябва в същото време и да сме страдали. Да не си страдал никога, означава никога да не си бил блажен. Болката, която изпитва примитивният живот на Земята, е единствената основа за блаженството на абсолютния живот в Рая.
Всичко това, което виждаме е сън в съня.
Можете ли да кажете защо материята трябва да се почита по-малко от съзнанието? Бог с всички способности, приписвани на духа, е не друго, а съвършенство на материята.
Универсалното съзнание е Бог. За новите същества е необходима материята.
Носът на тълпата е нейното въображение. Поради това, по всяко време може да бъде тихичко водена.
Музиката, комбинирана с приятна идея, е поезия; идеята без музика е проза заради самата си окончателност.
Произведенията ми са нелепости, доведени до гротеска; страшни описания, в които има зрънце ужас; остроумие, докарано до фарс; обикновеното, превърнато в странно и загадъчно.
Поезията е ритмичното сътворение на красотата в думите.
Иска ми се да можех да пиша така мистериозно като котка.
Литературата е най-благородната професия. Всъщност тя е почти единствената, достойна за един човек. За мен няма съблазън, който да ме изкара от правия път.
Гарванът
(откъс)
И стои на бюста бледен той, зловещо в мен загледан,
сякаш Демон всеподобен впива своя огнен взор.
Бди с тържествена осанка - и над всичко хвърля сянка.
И от тази сянка, скрила и лазури, и простор,
знам - уви! - душата няма - към лазури и простор! -
пак да литне - „Nevermore!“
Снимки ~ monsterbrains.blogspot.bg, reddit.com, authors.simonandschuster.com, pakstrax.deviantart.com
