Мисли, които поетът Хораций Флак е посветил на политика Квинт Делий

В тежки мигове винаги се старай да запазиш присъствие на духа, както в минути на щастие не даваш воля на радостта си.

Защото някога, Делий, все пак ще умреш. И все едно е дали ще прекараш живота си в тъга, или всеки празничен ден ще се гощаваш със старо вино, излегнат спокойно на тревата.

Там, където високият бор и бялата топола приветливо разстилат мила сянка, където забързаните води на потока скачат по стръмното корито, там заповядай да ти донесат вино и бързо увяхващи рози — докато ти позволяват това имотът, годините и провидението. Някога ще напуснеш големите си имения в планините, и къщата, и вилата, покрай която тече жълтият Тибър. Ще оставиш всичко това и богатствата, които си трупал, ще станат собственост на твоя наследник.

Няма значение дали си богат, от знатен род, или прост сиромах и спиш под голо небе. Така или иначе, ще станеш жертва на безмилостния бог на подземния свят. Всички отиваме там, съдбата на всички нас е шепа прах в една урна. Рано или късно ще дойде и нашият ред. Тогава лодката на Харон ще ни закара там, откъдето няма връщане.

Хораций, „Песни“, II

От „Октавиан Август”, Александър Кравчук