Има мъже, които не са за теб. Такива, които ще обичат всичко в теб, но не и самата теб. Има и мъже, които ще бъдат като огън. Отначало ще те топлят, после ще ги допуснеш прекалено близо до себе си, ще те изгорят и ще ти оставят белег за спомен.
Има и мъже, които ще са като новите обувки на най-добрата ти приятелка. Като ги видиш ще се влюбиш в тях, но щом ги пробваш ще разбереш, че не са за теб.
Има и мъже, които ще те ревнуват повече от необходимото. И няма да е от страх да не те загубят, а от страх дали ще могат да те задържат.
Има и такива мъже, които няма да помнят първата ви целувка, нито пък рождения ти ден, нито любимото ти цвете. Тези мъже ще са твоите малки грешки.
Има и такива мъже, които ще те искат за една вечер. Тази вечер ще има всичко друго, но не и любов, и това ще я направи просто една вечер пълна с желание, но не и със страст.
Има мъже, с които ще излизаш на срещи и те ще ти разказват за бившите си. Не ги прекъсвай. Просто вземи чантата и си тръгни, те все още обичат бившите си.
Има мъже, които ще умират по теб и ще ти обещават Света, но те не могат да ти предоставят Света. Тези мъже са лъжци, готови на всичко да си легнат с теб.
Има мъже, с които ще се чувстваш сигурна и обичана. Тези мъже не ти казват, че ще са винаги до теб, те просто ще са там винаги, когато имаш нужда. Има мъже, които са истински. Тези мъже са рядкост. Тези мъже обичат всички твои несъвършенства. Но те са с теб защото това си ти. Заради теб техният Свят е станал по-красив. След време ти си техния Свят и това остава така за цяла вечност...
Нейните очи, не мога да забравя. Жената е странна птица, приятелю. Когато си мислиш, че си я уловил, тя отлита. Това е в нейната дива и непредсказуема природа. Трябва да проследиш полета й, да я настигнеш и да я уловиш, отново. На жената не бива да се отнема свободата. Любимата няма нужда от златна клетка и скъпи подаръци, има нужда само да е обичана, толкова е елементарно, но и толкова сложно.
През ситото на живота ви, преминават само истинските и стойностните хора. С времето всички други изчезват, поради незначителни причини.
Знам, че чакаш просто да мине време. Някой ден да хвърлиш душата ми на улицата, да я смачкаш така, както не го е правил никой друг човек преди теб. За да мога да те намразя и да не остане нито един хубав спомен от миналото, от теб. Чакаш да дойде време и да ме убиеш, да хвърлиш хиляди ножове в мен, в душата ми. Знам, че това е твоето отмъщение, а това е моето наказание... Това няма да е достатъчно, демоните в теб ще искат моето унищожение, независимо от цената, която, ще платиш. Била тя и собствената ти душа.
Нарани ме, а не чувствам болка. Болката си ми ти, а душата ми е пътека по която , просто реши да минеш.
Искам само уважението ти. Не го ли получа, безсмислено е да получавам каквото и да е било друго.
Единственото нещо, което можеш да направиш понякога е да затвориш очи и да си спомниш за хубавите моменти. Не спомените ги правят хубави, а хората, с които си ги изживял.
Никога не съм наранявал някой толкова много, колкото себе си. Нищо не ме е наранявало толкова силно, колкото хората.
Да вярваш на мъж е въпрос на опит.
Плачем от тъга, от щастие...Плачем за миналото, настоящето и бъдещето. Истината е, че имаме нужда да плачем, просто така, чисто човешки...
Имаме много от всичко. Много чакани срещи. Много желани делници. Много трепети. Много чакани думи. Много мечтани моменти. Само време нямаме за всичко. Все сме заети с много неща и пропускаме малките.
Когато се родих не ме беше страх от това, което ще видя, а от хората, които ще срещна.
Сърцето може да обича и без причина, а Душата да страда и без да има вина!
В живота има възходи и падения. Нека хората никога да не бъдат причината за вашите падения, но нека винаги да са причината за вашите възходи.
Хората, които вярват в себе си нямат резервна мечта. Те винаги успяват.
Красотата изисква грижи, а душата внимание и добър слушател!
Всяко сърце има своите видове рани. Първите са онези повърхностните, които са направени от лоши думи срещу човека. Вторите са като рани от които тече мъничко кръв, но дълго време. Те са направени от хора, които сме мислили за добри приятели. Третият вид рани са толкова дълбоки, че боли само от мисълта за тях. Те са направени от нашите собствени грешки, най-близките ни хора и любовта. Тези, последните рани не минават. Отначало болката изригва като вулкан, след това спира, но винаги е там, отново да изригне и да ни припомни усещането за загуба. Сърцата ни са такива, лабиринти от рани и щастие. Тях не можем да опазим от нищо и никой, но душите, душите си пазете, деца. Там допускайте само себе си и никой човек. Допуснете ли някой в душата си, има вероятност да ви я вземе, а е страшно да си без душа, по-страшно и от Ада. Хората обичат да взимат чужди души, а в ръцете на някого, душите са изложени на огромен риск. Независимо, дали е в ръцете на скъп човек или враг, опасността е еднакво голяма.
За това аз имам една приказка: Сърцето си давам, подарявам, оставям го да го мачкат и любят, но душата си давам само на Бог. Вярвам, че има още време, докато той я поиска. За това толкова години пазя душата си чиста и непокътната от чужди ръце, а колко хора я искаха през годините. Дадете ли душата си, мили мои, давате живота си. Вярвайте ми, никой не заслужава душата Ви, никой! Вие сте млади, зелени още и ако сте дали случайно душата си в нечии ръце, върнете си я, докато не са я унищожили, а с нея и самите вас.
Страшно е да осъзнаеш, че си заменим. Независимо, дали е в очите на любимата жена или в очите на най-добрия другар. Страхът идва от това, че си дал толкова много и изведнъж можеш да загубиш всичко. Тихо и кротко се надяваш този край да не настъпи, никога или по възможност в друг живот, ако си оптимист, разбира се. Паднаха няколко сълзи от очите ми, от страх, тези мои страхове да не станат реалност. Понякога даваш всичко и душа, време и сърце, а получаваш малко от времето на някой си човек и това те прави измамно щастлив. Страшно е да знам, че някой толкова специален за мен, може и без мен. Аз трудно продължавам напред. Не забравям лесно любими хора, невъзможно е почти, защото ги нося в сърцето си. Причината е, че ценя всеки един момент с тези хора. Между тях имаше и ангели без крила, и демони, но не и човеци.
Източник ~ "Последвай ме" - Александър Глог / Александър Глог facebook
Картини ~ Gustave Courbet: Jo, the Beautiful Irish Girl, 1865-1866; Self portrait (The Desperate Man), 1843-1845
