„Трябва да имаш яки топки”, убедено пише Лари Уингет и дава практични напътствия защо и как. При него няма лирика, а само голи истини. Не е приятно да ги чуеш, но е полезно да се замислиш. Пък и ако имаш яки топки да се стегнеш и последваш част от съветите, в които хуморът също дава як отпор, на прав път си, драги читателю. И така, в своя бестселър „Трябва да имаш яки топки”, дразнещият лектор по личностно развитие казва, че трябва да поемем отговорност. Тука ли сте-е-е-е, чуваме ли се-е-е-е?
Превърнали сме се в общество от хленчещи слабаци. Никак не ми е приятно да го призная, но тъй като лично аз не съм хленчещ слабак, нямам нищо против да ви го кажа в очите. В преобладаващата си част хората са безхарактерни, подсмърчащи, ридаещи; забиват нож в гърба на другите, клюкарстват, безгръбначни слабаци са и позволяват на всички останали да ги тъпчат.
Хората не си вършат работата както трябва и ние приемаме този факт като покорни овчици. Позволяваме на приятелите си да ни засипват с обиди, без да смеем да изречем и думица в своя защита. Позволяваме на нашето правителство – хората, които ние избираме и чиито заплати се плащат от нашия джоб – да се възползва от нас, вместо да му дадем отпор, като със следващото си гласуване изметем всичките му представители от топлите им местенца. Докато си седим в кината и театрите, позволяваме на хората около нас да приемат телефонни разговори, да изпращат текстови съобщения и да си говорят на висок глас, сякаш се намират у дома си, и повечето от нас не смеят да надигнат глава и да им кажат да си затварят устата. Виждаме с очите си как хората хвърлят боклуците си право на улицата, на паркингите или в градинките, и пак не смеем да се обадим.
Днес бизнесът все по-често се крепи върху лоши работници и служители с недоизградени трудови навици и грозно отношение към работата, защото началникът им не е имал смелостта да ги дисциплинира или да уволни мързеливите им задници. И в повечето случаи отделите по човешки ресурси не позволяват на началниците да си свършат работата по управлението на работниците от страх да не би някой хитрец да реши да ги съди, защото, не щеш ли, мениджърът бил наранил крехките му чувства, когато му е казал да се хваща на работа, а да не си клати краката. Истинска лудост, не мислите ли?!
Популярното телевизионно предаване „Какво бихте направили вие?“ изправя зрителите си през дилемата „Трябва ли да се намеся?“, когато видят, че някой ограбва някого, че в къщата на съседа влизат крадци и въобще, когато станат свидетели на каквото и да било скандално или престъпно поведение. И ни показва, че за съжаление повечето хора изобщо не смеят да си отворят устата, когато станат свидетели на престъпление, било, защото изобщо не им пука, било, защото не желаят да си направят труда или просто защото ги е страх да се намесят.
Крайно време е да сложим край на всичко това!
Хората трябва да започнат да казват какво мислят, да отстояват себе си и да говорят смело! Настъпил е мигът да ъпдейтваме и персонализираме прочутия цитат от Вергилиевата „Енеида“ – „Съдбата обича смелите!“.
Отстояването на себе си вече не е част от обучението на децата и на големите. Вместо това обществото ни налага да учим хората да се примиряват и съобразяват с всичко и всички. Поощряваме пасивността в реакциите и към насилниците, и към глупостта, и към корупцията. Толерираме бездарните представления, лошите комунални услуги, неприличното поведение и други неприемливи практики. Превърнали сме любезността и желанието да се харесаме във фактори, далеч надскачащи по значение уважението към самите нас. Неотстъпчивостта се приема с неодобрение. Да имаш твърдо мнение по даден въпрос, вече не се разглежда като добродетел, защото те считат за екстремист – крайността в убежденията е заменена от широка разкрачка между двата бряга.
И въпреки безспорното състояние на нещата, когато се сблъскат лично с този тип отвратително поведение, хората започват да се оплакват, че са използвани по най-груб начин. Ама разбира се, че е така!
Защото хората позволяват това отвратително поведение! Позволяват да бъдат тъпкани и газени и някак си все пропускат да забележат как се е стигнало до това. Как ли? Ами щом стоиш в средата на пътя, мръдни си безхарактерния задник! Ще те стъпчат!
Как да си отгледаме топки
Спри да мрънкаш.
Първо, никой не се интересува от проблемите ти. Хората просто се радват, че ти имаш проблеми, а не те. Ако ти не желаеш сам да разрешиш проблема си, направи услуга и на себе си, и на другите и си затвори устата! Освен това оплакването те поставя в ролята на жертва, което води до още проблеми.
Направи си планове.
Плановете имат могъща сила. Да живееш живота си както дойде, е точно това, което правят жертвите. Хората с план имат контрол над събитията. Планирай парите си – чрез бюджет, планирай живота си, кариерата си, дори забавленията през уикенда.
Знай в какво вярваш.
Бъди наясно кои принципи са определящи за теб и с кои никога не би направил компромис. Отстоявай ги. Изправи се срещу другите, когато нападат твоите принципи.
Откъс от „Трябва да имаш яки топки”, Лари Уингет, издателство Кръгозор
Снимки: larrywinget.com, coachzing.com
