„Ако двама души мислят еднакво - единият е излишен.“
Стефан Цанев – най-въздействащият хроникьор на българската култура, история и народопсихология. Поезията му е превеждана в над 30 държави. Пиесите му са поставяни в над 10 страни, особено много в Русия. Романите му са най-сигурният начин да се усети цялата мъка на българската история, нещо което не може да направи нито един учебник.
Запомни от дяда си три неща, предай ги и ти на внуците си, това да остане от мен на таз земя – стига ми. И тъй – не осъмвай, където си замръкнал, не умирай, дето си се родил, не пускай корени – не си дърво – за мъж и вятър няма граници. Угаждай на душичката си, каже ли – дай вино – дай и; каже ли – дай маслинка – дай и, не я насилвай, но не и ли даваш – въздържаността е вредна като прекаляването. И накрая – с политика и развалени жени (то е все едно) си нямай работа, развалата е заразителна, простаците са непобедими.
Не допускай никакво насилие над себе си, откъдето и да иде то – от меч или от слово, от цар или от Бог, дори когато е от обич!
Както казва Моисей: „Роденият в робство не може да бъде свободен“ понеже робско мляко е сукал, затова пророкът е въртял евреите 40 години из пустинята, преди да ги заведе в Ханаан, въртял ги е нарочно, докато умре и последният роден в робство, включително и той, включително и аз – докато не измрем всички ние, родени в робство, държавният ни кораб ще се клатушка на едно място, както казва Стамболов, България ще стане истински свободна и демократична едва след 30-40 години, когато управлението на държавата ще се поеме от момчетата и момичетата, които сега се раждат, те ще бъдат други хора, умни, добри и безкористни, за една чест ще служат на отечеството си, а колко й трябва на тази райска страна, превърната в ад, отново да стане рай?... Само, дай Боже, да не заразим децата си с робство, моля ви – не ги възпитавайте, оставете ги да растат свободни и непокорни, нас кучета ни яли, моля ви, ако наистина обичате България, бъдете милостиви към децата си – не ги опитомявайте, не ги дресирайте да приличат на вас...
От култура има нужда културният човек, простакът няма нужда от култура. 500 милиона години са били необходими на животното да се превърне в човек, 5 години са достатъчни човек да се превърне в животно.
Хората на изкуството довършват недовършеното от Бога.
Птичките не са Моцарт, за всеки случай, колкото и да чуруликат хубаво.
Щом народът мълчи - значи е съгласен. Всеки народ сам кове съдбата си. Народът ни е объркан, в безпътица е, няма идеал, затова е инертен.
Човек може да издържи всичко, ако има идеал, кауза, ако има вяра в нещо.
Да си отчаян е най-лесно, не иска никакви усилия – навеждаш глава, забиваш нос в земята и какво? От това нищо не се случва, никаква промяна не може да очаква отчаяният и мрачният човек.
Оптимистът е този, който е вечно недоволен, който е недоволен, значи иска нещо по-хубаво. А песимистите са доволните хора и щастливите.
Единствената следа, която оставят днешните политици, е слуз на охлюви.
Няма нищо по-страшно на света от братската омраза.
Недейте казва лоши думи на раздяла. Съберете цялото си мъжество и всичката си нежност, и бъдете внимателни като в началото.
Има и други очи, те са вътре в човека...
Моята малка, но свободна държава е самотата, моите свободни граждани са думите.
Всеки знае, че ще умре някога… И живее спокойно, защото някога е като никога. Кажи му обаче: утре…
На боговете им е лесно, те се раждат, умират, после възкръсват. На нас ни е дадено да живеем само веднъж. Това приключение няма повторение. И човек да не изживее този шанс, който му е даден – уникален, безумен..защото да се родиш човек...бихме могли да се родим друго, надарени сме с мозък, който сам не може да разгадае себе си и е способен на всичко.
Снимки: trud.cc, mg-babatonka.bg
