Колко пълен с очарование щеше да е животът, ако можехме да се доверим напълно един на друг! ~ Ги дьо МОПАСАН

„Любовта не е вечна. Хората се събират и се разделят. Но когато връзката се проточи, се превръща в ужасно бреме.“

Ги дьо Мопасан един от най-влиятелните и подражавани автори в световната литература. Автор е на 6 романа и е всепризнат за майстор на късия разказ. Написал е повече от 300 и в тях може да се открие поука, по-убедителна от всеки морализаторски трактат. Творчеството му се отличава с пестеливост на стила, но под привидната сдържаност се проявява рядката дарба на писателя с хумор и ирония да разкрива абсурдите на човешката природа.

По-добре да бъдещ нещастен в любовта, отколкото нещастен в брака, но някои хора успяват да постигнат и двете.

Защо страдаме така? Сигурно защото сме родени да живеем повече с плътта, а не с духа; почнали сме обаче да мислим и оттам идва несъразмерността между нашия пораснал разум и неизменните условия не живота ни.

Погледнете посредствените хора: докато върху им не се стоварят големи бедствия, те са доволни – всеобщото нещастие не ги измъчва. Животните също не го усещат.

Нашата памет е по-съвършен свят от вселената: тя дава живот на тези, които вече не съществуват.

Който не уважава себе си е нещастен, а този, който е прекалено самодоволен – глупав.

Всичко в живота е въпрос на нюанси...

Болната мисъл може да те погълне много по-бързо от всяка треска.

Великите умове, които са здрави, никога не са считани за гении, докато тази възвишена квалификация е използвана за умове, които не са толкова впечатляващи, но са докоснати от лудостта.

Хитрите ще си извоюват място, останалите ще загинат. Такъв е законът на нашето общество.

Не викай…силните говорят тихо.

Любовта е едничкото хубаво нещо в живота, а ние често го разваляме с невъзможни изисквания.

Когато идва любовта, душата е изпълнена с неземно блаженство. А знаеш ли, защо? Знаш, ли конкретно от къде е това усещане за огрномно щастие? Точно от това, че ние си въобразяваме, че е дошъл края на нашата самота.

Няма щастие, което да се сравни с първото ръкостискане, когато едната ръка пита: „Обичаш ли ме?”, а другата отговаря: „Да,обичам те!

Любовта е силна като смъртта, но е крехка като стъкло.

Има само едно хубаво нещо в живота и това е любовта.

Думите за любов са винаги еднакви, – всичко зависи от това, кои устни ги мълвят.

Мъжът, преодолял продължителната женска съпротива, цени не добродетелите на жената, а собствената си упоритост.

Физическата близост само укрепва съюза на сърцата.

Една позволена целувка никога не струва колкото една открадната.

Най-обикновените жени са невероятни лъжкини, които могат да се освобождават от най-трудните дилеми със способности, граничещи с гениалност.

Есенцията на живота е усмивката от закръглени женски дупета, под сянката от космическата скука.

Снимки: byricardomarcenaroi.blogspot.fr, en.wikiquote.org

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK