Онези, които много четат, отвикват да мислят самостоятелно ~ Даниил ГРАНИН

Самобитен писател, общественик, герой от Великата Отечествена война, Даниил Александрович Гранин пише лаконично и обича точните детайли. Автор на исторически романи, документална и антивоенна проза, сценарии, очерци, повести – в различни  жанрове и със симпатия към фантастиката. Удостоен с множество международни литературни награди и държавни отличия, носител на премия „Хайнрих Хайне", основател на първото в Русия Общество „Милосърдие”, председател на Международния благотворителен фонд „Д.С. Лихачов”. На негово име е кръстена малка планета в Слънчевата система. Сред най-известните му произведения са: "Блокадная книга", „Эта странная жизнь”, „ Мой лейтенант”, „Вечера с Петром Великим”.
От достолепието на своите 97 години, той има какво да каже и разкаже
 за Русия, четенето, живота и хората.

Животът в Русия винаги е чудо. Чудо лошо или добро, но задължително чудо. Да се предскаже какво би могло да се случи тук, дори следващата година, е абсолютно невъзможно.

Вече не мечтая за Космоса. За какво ми е нужен Марс, когато отивам да  хвърлям боклука и виждам хора, които ровят в кофите? Моите възторзи  веднага изчезват. Защо трябва да съм възторжен от това, че на Марс има живот, когато у нас няма живот за хората.

Колкото по-добри стават условията за работа на човек, толкова по-зле започва да работи той.

Руската маса – това е нещо почти смъртоносно. Това е истински кошмар – всичкият този пирог, риби, меса, угощения… Научих дъщеря си на древногръцкото правило – във всичко трябва да има мярка. Изкуството и културата – това е съблюдаване на мярата.

Освен живота, който живеем, всички ние имаме и един пропуснат живот. Историята на моя пропилян живот – не ценях и не разбирах хората, които познавах.

За да се излекуваш от жените има само едно лекарство – жената.

Качеството на живота се измерва с количеството щастие. Или спокойствие. В Швейцария хората не живеят на Марс. И си живеят съвсем щастливо и спокойно.

Моето правило - днешният ден е моят най-щастлив ден в живота. Защото голяма част от живота си ние живеем или спомняйки си доброто, или надявайки се на него.

Рядко виждам жени с рокли. Роклите – те са толкова красиви.

Как да не е щастлив човек – обръщайки се назад, той въздъхва.

Снимки: novostimira.net, tass.ru

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност