Любовта е преди всичко нужда. Тя е тъй или иначе, най-хубавото у човека ♥ Емилиян СТАНЕВ

Художникът и неговата естетика
Един художник струва толкова, колкото струва неговата естетика. Не можем да си представим, че един човек, който намира красивото там, където никога не  може да се намери, който намира значителното там, където никога не може да се намери, може да бъде автор от голяма величина. Писателят е длъжен да каже или нещо значително, или нещо красиво, за да може читателят да го чете.

Миналото е част от самите нас
Недейте забравя, че на много от нас им е скъпа тая беднотия и бедна обстановка, че виждат в нея известна красота. Скъпо им е дворчето, което едно време миришеше на курешници, на кон и в което свинята грухти. За тая беднотия ние имаме написани дълги рафтове книги. Това е свещената нищета и бедността, пред която Йовков стоеше на колене.

План или скици
Аз съм от онези автори, които  не знаят утре какво ще напишат. Имам един тефтер, дето си отбелязвам интересни изрази или по-точно правя скици на героите си, каквито скици си прави художникът. Те ми помагат в работата, а след туй отиват в коша. Но след като седна на машината и прочета написаното вчера, аз продължавам. Така според мен се получава една непосредственост и откритията се раждат спонтанно.

За смъртта на хуманизма
Без експлоатация на природата, нашата епоха не може да съществува. Един ловец е самата смърт в природата. Тургенев казва, че ловът е черно удоволствие. Този тип писатели са малко жестоки, те познават живота. Неслучайно в творчество си Достоевски е толкова жесток. А обществото от своя страна му отмъщава, като го нарича „жесток талант”. Жесток е, защото казва нещата такива, каквито са. Агънцето като  го колят, мърда опашката си по същия начин, както когато суче от майка си мляко! Ето как смъртта става едно  прекрасно нищо.

За любовта
Писател, който не може да пише за любовта, не е никакъв писател. Видиш ли, че не може да пише за любовта, не го чети. Любовта принадлежи към вечните теми на изкуството. През различните епохи тя е получавала различно осветление в зависимост от целокупния живот на обществото, от неговите вкусове, представи, вярвания и обичаи.
Любовта е преди всичко нужда. Тя е тъй или иначе, най-хубавото у човека.

От „Литературни анкети”, Иван Сарандев, 1977 г.
Снимки: photoarhiv-todorslavchev.com, bg.wikipedia.org

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK