Най-младият велик поет от златния век на древноримската литература Публий Овидий Назон се родил на 20 март 43 г. пр.н.е. в град Сулмон. В годините на образованието си, той проявил големи способности в областта на риториката. Овидий опитал да се заеме с политически дела в Рим, но скоро в него победила страстта към писането на стихове. През първият период на творчеството си, поетът писал само любовни елегии, които имали огромен успех и се преписвали и учели наизуст. Основно произведение на Овидий остават неговите „Метаморфози“ – поетично претворяване на 250 митологични истории. Още през 14-16 в. те били преведени на основните европейски езици и оказали огромно влияние върху литературата и изкуството на поколенията.
„Eто завърших труда си. Ни Юпитер може с гнева си
да го затрие, ни огън, ни меч, ни разяждащо време.
Щом пожелае денят, що права над плътта притежава,
нека прекъсне потока на моя живот неспокоен:
с по-благородната част ще възляза в надзвездни простор
моето име ще трае завинаги незаличимо:
там, дето властвува Рим над земи покорени, народът
ще ме чете и във слава, доколкото само не мами
техният усет певците, ще бъда жив през вековете.”
„Метаморфози”
(Metamorphoses of Ovid, Apollo seducing Leucothoe, 1664-1700, Godfried Maes)
Даде бог на човека лице, обърнато към небето.
Все забравеното търсим, отреченото все желаем.
Стиховете са безсмъртни.
Капката камък дълбае.
Времето отминава, а ние мълчаливо стареем с годините.
Докато дишам, се надявам.
Ние хвалим миналото, но живеем със своето време.
Крехък дар е красотата.
Нощта прави красива всяка жена на света.
Ако настъпят мрачни времена, ще бъдеш сам.
Докато си щастлив, ще имаш много приятели.
Дори и твърдите скали биват издълбавани от меката вода.
И сълзите донасят наслада.
Колкото човек е по-велик, толкова повече смирява гнева си.
На врага също му е позволено да се учи.
На обещания всеки може да бъде богат.
Пази постигнатото.
Не желаем това, което познаваме.
Няма път, непроходим за доблестта.
Опашката си паунът разперва, когато го хвалят.
Ако си здравомислещ, не мечтай, че тази, която веднага се хвърля в обятията ти ще ти бъде вярна.
По средата най-сигурно ще се движиш.
Дали дава или отказва, жената винаги е доволна, че я молят.
Позволено е и от врага да се поучиш.
С нашите радости почват и нашите мъки.
Самата болка сладкодумен ме направи.
Талантът не се увеличава от аплодисментите.
Целомъдрена е онази, която никой не е пожелавал.
Щастлив е онзи, който смело е готов да защити каквото обича.
Краят показва делата.
Времето руши всичко.
(Ovid in Exile, 1915, Ion Theodorescu-Sion)
* OVID by LUCA SIGNORELLI