14 декември 1895 ~ 18 ноември 1952
„Крехкият дъжд държи керемидите
в равновесие. Балерината
никога няма да се научи
да се лее и да скача
като дъжд.”
(Изкуството на танца)
(Gala and Paul Eluard, 1917)
Неговата дръзка съпруга Гала му дава името Пол Елюар. Дотогава той е красив млад поет, наречен Еужен Гриндел. Французин, който твори сюрреализма в поезията и вярва, че следвайки своята идея поетът може да накара целият свят да запее. Лиричните му строфи са не просто нежност, а сила, която го изправя лице в лице с нацистите по време на окупацията на Франция през Втората световна война. През 1952 г. той получава Международната награда на мира. Елюар е първият съпруг на артистичната Гала – съблазнителка и вдъхновителка на много талантливи мъже. Любовта им трае 12 години, до мига, в който Салвадор Дали завинаги открадва сърцето й.
За живота, изкуството и любовта, споделени мисли на Пол Елюар.
(Paul Eluard, 1930, © Emmanuel Rudnitzky)
И както зората се нуждае от деня, така и човек копнее за пълна светлина.
Да живееш, значи да споделяш живота си с другите.
Нашето щастие е в полета. То няма гнездо, има само криле.
Поет по-скоро е този, който вдъхновява, отколкото онзи, който изпитва вдъхновение.
Единствено блясъкът на искреността ме е привличал всякога, когато е давал отражение у мен.
Поетът следва собствената си идея, но тази идея го води до необходимостта да се впише в кривата на човешкия прогрес. И малко по малко светът влиза в него, светът пее чрез него.
Съществуват и други светове, но само в този, който ни обкръжава.
(Le Portrait de Paul Eluard 1936, Rene Magritte)
(Portrait de Paul Éluard by Marie Laurencin)
Още от дълбините на вековете у човека напира неутолимата жажда да вижда, да покаже онова, което заслужава да се види: най-първо светлината, после пространството и неповторимия детайл, и още – нуждата да се говори на универсален език, отвъд границите на времето, потребността да се предаде своето вълнение, своята увереност в нещата, своята вяра в живота.
Да се вижда, значи да се действа; да се вижда, значи да се свърже светът с човека и човекът с човека.
Ролята на художника е да бъде водач, да просветлява и най-неподатливите очи, да учи да се гледа, както се учи на четмо, и да сочи пътя от словото към съзнанието.
Художествените критици – имам пред вид всички, които се опитват да предадат литературно своето вълнение пред една художествена творба – също са виждащи братя. Но тяхната задача, рядко смятана за творческа, е опасна и неблагодарна, тъй като обикновено им се вменява отговорност по-голяма от отговорността на художника: от тях се изисква да бъдат непогрешими. А се забравя, че техните предпочитания, техните мнения, техните способности са по-скоро несигурни, отколкото вътрешно установени, външни, отколкото съществени.
Художниците ни дават нови очи, а художествените критици – очила.
Из "Мисли върху изкуството"
(Portrait of Paul Eluard, 1929, Salvador Dali)
Снимки: The Dandy Portraits, Kunsthaus Lempertz