„Ние с Гъртруд сме като братя” & Ърнест ХЕМИНГУЕЙ
Господарката на най-прочутия артистичен салон, гурото на творческата бохема, домакинката на Пикасо, Матис, Хемингуей, Фицджералд и други гении. На парижката улица „Рю де Фрьорю” 27, Гъртруд Стайн създава свой свят, в който са добре дошли само талантливите. Родена в заможно семейство в Пенсилвания, САЩ, Гъртруд отрано опознава и добрите, и лошите страни на богатството. Майка й умира, когато е на 14, а от отношенията с баща си се сдобива с депресия и различен поглед към мъжете. Жаждата за знания и любовта й към изкуството са единственото й спасение. Гъртруд учи психология в „Радклиф колидж”, учител й е философът Уилям Джеймс, а неговата теория за прагматизма се настанява трайно в прозата на Стайн. Почитателка на авангардното изкуство и заможна дама по рождение, Стайн общува с лекота с извисените умове и артистични гении на своето време и дава точни оценки за творчеството им. Ексцентрична и грубовата, тя е критикът, който с няколко думи може да възвиси или съсипе нечия репутация. „Нямаше равна на себе си в изкуството на съвсем бавното нищонеправене”, казва за нея американският интелектуалец Клифтън Фейдиман.
(1874 ~ 1946)
Била съм богата, била съм и бедна. Да си богат е по-добре.
Аз бях творческият литературен ум на този век.
Сред евреите има само три оригинални личности: Христос, Спиноза и аз.
Създателят на нова творба в изкуството е извън закона, докато не стане класик.
Забавно е, че повечето мъже се гордеят с две неща, които абсолютно всеки мъж умее – да се напиват и да правят синове.
Няма никакви отговори. Няма да има никакви отговори. Не е имало никакви отговори. Това е отговорът.
В крайна сметка хората са такива - когато са сами, искат да бъдат с другите, когато са с другите, искат да бъдат сами.
Учтивостта не се смесва с фактите, учтивостта е просто още един факт.
Човек трябва да се осмели да бъде щастлив.
Писането и четенето за мен са синоними на съществуването.
Всеки човек е по-интересен, когато не прави нищо, отколкото когато прави каквото и да е.
Всичко е толкова опасно, че можеш от нищо особено да не се опасяваш.
Оставете ме да послушам себе си, не тях.
Пари винаги има, само джобовете се менят.
Вътре в себе си, ние всички сме на една възраст.
Човек не става по-добър, а по-възрастен и различен – и това винаги е удоволствие. (в писмо до Фитцдджералд, 1925 г.)
Преди да повехнат цветята на приятелството, повяхва приятелството.
Ужасно важно е да знаеш какво е, и какво не е твоя работа.
Всеки получава толкова много информация през деня, че губи здравия си разум.
Разочарованието в живота е да откриеш, че никой никога не може да бъде истински съгласен с тебе напълно във всичко.
Бележките не са литература. (коментар до Хемингуей, 1933)
Не е важно какво ти е дала Франция, а какво не е взела от тебе.
Всеки знае, че ако сте твърде внимателни, вие сте толкова заети да бъдете внимателни, че със сигурност ще се препънете в нещо.
Когато накрая получиш това, което си искала, се оказва, че изобщо не е това, което си искала.
Рядко вярвам на нещо, защото по времето, когато трябва да се вярва, аз наистина не съм там, за да вярвам.
Творецът не изпреварва своето поколение, но е първият от своите съвременници, който осъзнава какво се случва с неговото поколение. (от "Picasso", 1938)
Комунистите са хора, които изглежда са имали нещастно детство.
(Pablo Picasso, Portrait of Gertrude Stein, 1906, Metropolitan Museum of Art)
Снимки: Gertrud’s famous Salon in Paris, blog.gertrude.co
