Възгледите на известния френски философ, просветител, писател и художествен критик
(Diderot 1713 ~ 1784, by Louis-Michel van Loo, 1767)
Всичко, което е обикновено, е просто; но не всичко, което е просто, е обикновено. Оригиналността не изключва простотата.
Има само една добродетел – справедливостта, едно задължение – да бъдете щастливи, един извод – да не преувеличавате ценността на живота и да не се боите от края.
Народ, който мисли, че честен го прави вярата, а не добрите закони, ми се струва доста изостанал.
Жените пият ласкателни лъжи на цели глътки, а горчивата истина – на капки.
Животът на един човек трябва да бъде нещо повече от просто приятен. Всеки вол на пасбището има приятен живот.
Ако разумът е дар от небето и ако това същото може да се каже за вярата, значи небето ни е спуснало два дара, които са несъвместими и противоречиви един на друг. За да се отстрани тази трудност, трябва да се признае, че вярата е химеричен принцип, несъществуващ в природата.
Добрият стил се крие в сърцето.
Добродетелта е нещо прекрасно – и добрите, и лошите се изказват за нея с добро. Защото тя е изгодна и за първите, и за вторите.
Актьорите са способни да изиграят всеки характер именно затова, защото са съвсем лишени от такъв.
В историята на всеки народ ще се намерят немалко страници, които биха били великолепни – само ако бяха истина.
В моменти, когато художникът мисли за пари, той губи чувство за прекрасното.
Не Бог е създал хората по свой образ и подобие, а хората ежедневно го създават по свой. Богът на мохамеданина не е същият като Богът на християнина. Богът на протестантите не е същия като богът на католика. Богът на възрастния се различава от Бога на детето и от Бога на старите хора.
Невежеството и безразличието са двете меки възглавници за твърдите глави.
В театъра идват не за да гледат сълзи, а за да слушат речите, които ги изтръгват.
В човешката природа има две противоположни начала: самолюбие, което ни тегли към нас самите, и доброжелателност, която ни тласка към другите. Ако би се скъсала една от тези пружини, човек би станал зъл до лудост или великодушен до безумие.
Винаги помни, че природата не е Бог, човекът не е машина, а хипотезата не е факт.
Не се впускайте в обяснения, ако искате да бъдете разбрани.
Всяко произведение на ваятелното изкуство или на живописта трябва да изразява някакво велико житейско правило, трябва да поучава, в противен случай ще бъде нямо.
Въображението! Без това качество не може да бъдеш нито поет, нито философ, нито умен човек, нито мислещо същество, нито дори просто човек.
(Portrait of Diderot by Greuze, 1767)
Да дадеш обет за бедност, значи да се закълнеш да бъдеш лентяй или крадец. Да дадеш обет за целомъдрие значи да обещаеш на бога да нарушиш най-мъдрия и най-важен от Неговите закони. Да дадеш обет за послушание значи да се отречеш от неотменимото си човешко право – на свобода. Ако човек съблюдава своя обет, той е престъпник; ако го нарушава – е клетвопрестъпник. Животът в манастир – това е живот на фанатик или на лицемер.
Да кажете, че човекът се състои от сила и слабост, от разбиране и заслепяване, от нищожество и величие, това означава не до го осъдите, а да определите неговата същност.
Дори да се съгласим, че гениалните хора по правило са и доста странни или както се казва: няма велик ум без капка безумие, ние няма да се отречем от тях, а ще презираме онези векове, които не са създали нито един гений. Гениите са гордостта на народите, към които са принадлежали; рано или късно им издигат статуи и виждат в тях благодетелите на човешкия род.
Дори и лъжата да бъде полезна за определен период, то с течение на времето тя неизбежно се оказва вредна. Обратно, правдата с течение на времето се оказва полезна, въпреки че за момента може да носи вреда.
Думите трябва винаги да бъдат верен израз на чувствата и мислите.
Жените се ненавиждат една друга и въпреки това, до една се защитават.
Живописецът и скулпторът са и двамата поети, но последният никога не стига до шарж. Скулптурата не търпи шегобийство, нито палячовщина, нито забавното, и дори много рядко комичното. Мраморът не се смее.
За да трогнеш, не е нужно да бъдеш силно трогнат.
Заблужденията, осветени от гения на великите майстори, стават след време общоприети истини.
Знанието за това какви трябва да бъдат нещата, отличава умния човек; знанието за това какви са нещата в действителност, отличава опитния; а знанието за това как да бъдат изменени към по-добро, отличава гениалния човек.
Или Бог го е разрешил, или всеобщият механизъм, наричан съдба, го е пожелал, но ние в продължение на целия си живот сме предоставени на всякакъв род случайности; ако ти си мъдър и по-добър баща, отколкото съм аз, то ти от най-ранни години ще убедиш своя син, че именно той е господар на своя живот, за да не се оплаква после от тебе, който си му дал живот.
Искреността е майка на истината и етикет на честния човек.
Истината обича критиката – от нея тя само може да спечели; лъжата се бои от критика – от нея тя само губи.
Каква превъзходна комедия би бил този свят – само ако нямахме своя роля в него!
Какво е това истина? Съответствието на нашите съждение на творенията на природата.
Крайната чувствителност създава посредствени актьори, средната чувствителност дава мнозинството от лошите актьори и само нейната липса дава великите изпълнители.
Къде другаде освен в брака може да се наблюдават примери на чиста привързаност, истинска любов, дълбоко доверие, постоянна подкрепа, взаимно удовлетворение, споделена печал, отгатнати въздишки, пролети заедно сълзи?
Лекарите непрекъснато се трудят над запазването на нашето здраве, а готвачите – над неговото съсипване; обаче последните са доста по-уверени в успеха.
Любовта често отнема разума на този, който го има, и дава на онзи, който го няма.
Най-голямата нелепост е да се впускаме в морала, когато нещата опират до исторически факти.
Нашите сетива са клавишите, по които удря заобикалящата ни природа.
Не е достатъчно само да правиш добро, трябва да го правиш добре.
Ние винаги оставаме самите себе си, въпреки че нито за минута не оставаме едни и същи.
Нима имаме властта да избираме да се влюбваме или да не се влюбваме? И нима, влюбвайки се, ние имаме властта да постъпваме така, сякаш това не се е случило?
Няма такъв ъгъл на този свят, където различията в религиозните виждания да не оросяват с кръв земята.
Родителите обичат своите деца с тревожна и снизходителна любов, която ги разваля. Има и друга любов – внимателна и спокойна, – която ги прави честни. Това именно е истинската любов на бащата.
Търпимостта неизбежно води до равнодушие.
Търсим любовта на другите, за да имаме допълнително поводи да обичаме себе си.
Хората престават да мислят, когато престанат да четат.
Картина (заглавна): Портрет на Дени Дидро, приписан на Louis-Michel van Loo, XVIII век
