Възгледите на известния френски биолог, писател и философ относно брака, науката и битието на живота, публикувани в книгите му „Брак” (1927), „Мисли на един биолог”(1939) и „Тревогите на биолога” (1967).
(1894 ~ 1977)
Ако в съпружеската кавга и двете страни са еднакво неправи, предимство има отбраняващата се страна.
Биологията доста ни удивлява, статистически доказвайки, че красивите жени съвсем не са най-глупавите.
Ако се наложи да отстъпваш, то нека е веднага – така ще те нарекат великодушен. Защото ако отстъпваш след размисъл, ще решат, че си слаб.
Не вярвам в чудесата – би било твърде просто.
Писателят превръща своя огън в хартия.
По-добре е просто да послушаш гласа на своите страсти, отколкото да унижаваш разума, търсейки за тях оправдание.
По-лесно е да се откажеш от това, което имаш, отколкото от завистта към това, което нямаш.
Ако си ядосан, не навлизай в психологията на своята жена, защото ще кажеш твърде много верни неща.
Бог – това е сметището на нашите мечти.
Брака го обвиняват, че убивал страстта – че нима би могъл да съществува по друг начин?!
Бракът не пречи на щастието на тези, които са способни да бъдат щастливи, а на останалите им дава поне основания да се оплакват.
Бракът ни заставя да разберем по-добре себе си – и това не е най-малкото му достойнство, както не е и най-малкия му недостатък.
Бракът опростява живота ни и усложнява деня ни.
В съпружеските битки победата обикновено се печели от този от съпрузите, който най-малко цени мира.
Всеки път, когато в семейството се възцарява мир, питай себе си: "Какво съм пожертвал аз?"
Встъпват в брак по същия начин, както отиват под куршумите – поради недостиг на въображение.
Възможно е две грешки, борещи се една с друга, да са по-плодотворни, отколкото една неоспоримо царуваща истина.
Гордостта е също толкова често лицемерна, колкото и скромността.
Да живееш с човека, когото обичаш, е също така трудно, както и да обичаш човека, с когото живееш.
Да се боиш от своята жена е напълно нормално – и съпружеският героизъм, както всеки друг, се състои в преодоляването на страха.
Понякога ненавиждаш жена си като човек, когото обичаш твърде силно, а понякога - просто като съвсем чужд човек.
Съпружеската любов се съхранява дълго, благодарение на щипка ненавист.
Убий един човек и ще бъдеш убиец. Убий милиони – ще бъдеш завоевател. Убий всички - и ще станеш Бог.
Умно щастие не съществува.
Хората като правило се заслужават един друг.
Добре подбрала се двойка е тази, в която и двамата съпрузи едновременно усещат потребността от скандал.
Добрият брак е този, в който съпрузите през деня забравят, че са любовници, а през нощта – че са съпрузи.
Жената вижда в мъжа едновременно сила, която трябва да сломи, и слабост, която трябва да защити.
Жената винаги предпочита твоето робство, пред своята свобода.
Жената пада в нашите очи не когато се отдава на други, а когато се отдава на нас.
Жената претендира едновременно и на правото да избира, и на щастието да бъде избрана.
Жената счита за умен този, който споделя нейното мнение, а не мнението на мъжа й.
За да бъдеш благороден, или трябва да си много богат, или да нямаш съвсем нищо.
Истински познаваш само тези, които едновременно обичаш и ненавиждаш; така че съпрузите добре познават един друг.
Истинският писател ни поразява, казвайки онова, което ние винаги сме знаели.
Когато накрая спечелиш уважението на публиката, отдавна вече не уважаваш нито себе си, нито нея.
Който внася в литературата твърде много от своя живот, често внася твърде много литература в живота си.
Колкото по-малко вярвам в науката, толкова повече се боя от нея.
Колкото по-малко вярваш в Бога, толкова повече разбираш онези, които вярват в него.
Науката ни направи богове преди ние да сме се научили да бъдем хора.
Научните изследвания са естествена форма на поезия, финансирана от държавата.
Може да си представиш човечество, състоящо се само от жени, но не можеш да си представиш човечество, състоящо се само от мъже.
На изискванията на жена си отстъпвай по-охотно, отколкото на нейните молби; на молбите – по охотно, отколкото на сълзите; на сълзите – по-охотно, отколкото на заплахите.
На колко съпружески двойки, за да намерят щастието, не ми достига само малко повече страст! А на колко не им достига само малко повече безразличие!
На непознатия можеш да му се оплачеш от това, от което не можеш да се оплачеш на приятеля си, а на приятеля – от това, от което не можеш да се оплачеш на жена си.
Снимки: LIFE, alchetron.com
