Едва 18-годишна, тя прелъстява четящите хора с първия си роман „Добър ден, тъга“. Големият френски писател Франсоа Мориак я нарича „чаровно малко чудовище”, а заплетените любовни истории на героите на Саган, са описани с неприсъщи за годините й зрелост, дълбочина и нежен цинизъм. Романът е преведен на десетки езици и превзема целия свят. За Франсоаз Саган, любовта винаги остава в главната роля.
(Françoise Sagan by Burt Glinn, 1958)
Любовта е като болест, като интоксикация. Мисля, че хората могат да бъдат щастливи заедно известно време, но никога — цял живот.
Плачем, когато идваме на този свят, а всичко по-нататък потвърждава, че ненапразно сме плакали.
Глупостта не винаги прави човека зъл, но злобата винаги го прави глупав.
Изкуството трябва да улавя действителността неподготвена.
В любовта е като на война – мъката е за победения.
Прощаването означава, че всичко вече е свършило.
Всяко момиченце знае всичко за любовта – с годините расте само способността да се страда от нея.
Има възраст, в която, за да я обикнат, жената трябва да бъде красива. А после идва възрастта, когато жената трябва да бъде обикната, за да стане красива.
Само ако затвориш вратата след себе си, можеш да отвориш прозорец към бъдещето.
За здравето на жената възхитените мъжки погледи са по-важни от калориите и лекарствата.
(Françoise Sagan by Thomas D.MacAvoy 1955)
(Françoise Sagan by Ian Berry, 1968)
Харесва ми, когато мъжете се държат по мъжки – мъжествено и по детски.
Красотата дава на мъжа възможност да спечели две седмици.
Всички бракове са сполучливи. Трудностите започват след това.
За ревността няма нищо по-лошо от смеха.
Изневяра е, когато няма какво да кажеш на мъжа, защото всичко вече е казано на друг.
Опитът е сумата от направените грешки, както и от онези, които – уви – не сме успели да направим.
Разумният мъж винаги разбира жената. Влюбеният се терзае, опитвайки се да я разбере.
Комплиментът увеличава двойно производителността на жените.
Мъжете имат повече проблеми от жените. Преди всичко, налага им се да търпят съществуването на жените.
Илюзията на изкуството – то ни кара да повярваме, че голямата литература израства от живота. Но е точно обратното – животът е аморфен, литературата му придава форма.
В този свят трябва да се усмихваш и да си подсвиркваш, разигравайки безгрижие.
(Françoise Sagan with her son Denis by Giancarlo Botti, 1960)
(Françoise Sagan by Luc Fournol, 1954) (Françoise Sagan by Luc Fournol, 1961)
(Françoise Sagan and Catherine Deneuve, 1968)
(Françoise Sagan by Jack Garofalo, 1978)
Снимки: Culturebox, The Red List
