Парадоксалната психология на романтиката и защо е необходимо да сме неудовлетворени, за да сме задоволени.
(Pablo Picasso, The Lovers,1923)
Ейдриън Рич, размишлявайки върху това как любовта оформя светогледа ни, пише:
Благородните човешки взаимоотношения – тези, при които двама души олицетворяват думата “любов” – са процес както деликатен, така и буен, понякога дори ужасен за двамата замесени души; процес на синтезиране на истините за живота, които двамата могат да си споделят.
Сред причините любовта да бъде едновременно напрегната и успокояваща – играта на тръпката и страха, желанието и разочарованието, копнежа и загубата – следва да споменем и пътя, по който минаваме, за да си изясним дуалността и противоречивите чувства: ние не се влюбваме в човек, който ни се е разкрил напълно, а в този, когото си представяме, че ще запълни празнотата във вътрешния ни свят.
Психоаналитикът Адам Филипс описва този парадокс с необичайна яснота и елегантност в книгата си – “В чест на неизживения живот”:
Всички любовни истории са истории на неудовлетвореност. Да се влюбиш означава да си припомниш за свое слабо място, което не си знаел, че притежаваш. Ти искаш някой до себе си, чувстваш, че нещо ти липсва и изведнъж се оказва, че този някой се появява в твоя свят. Това, което се възобновява по време на влюбването ти е усещането, че си слаб и едновременно с това някакъв вид удовлетворение. Изглежда, че през цялото време си чакал някого и не си знаел кого, докато не се появи в живота ти. Дали си знаел или не, че нещо липсва в живота ти, ще разбереш, когато срещнеш човека.
Психоаналитиците добавят към тези разсъждения и факта, че изглежда, че човекът, когото срещаш се оказва мъжът или жената на мечтите ти. Все едно си копнеел точно за него, преди да го срещнеш. А той не идва от нищото – нищо не възниква без причина – а идва като че ли след дълго желание и копнеж за него. Ти го разпознаваш с такава сигурност, защото вече знаеш дълбоко в себе си, че ще го срещнеш. Струва ти се, че го познаваш от цяла вечност, макар да ти е непознат в началото. Вие сте познати в непознати тела.
Колкото повече искаш и се надяваш и мечтаеш да срещнеш човекът на мечтите си, толкова повече ти липсва, когато го срещнеш. Оказва се, че присъствието на човека е необходимо, за да се усети отсъствието му. Прокрадва се бленуването за него малко преди появата му, но трябва да го видиш, за да усетиш пълната сила на своето безсилие, когато ти липсва.
Да се влюбиш, да откриеш своята страст, е опит да локализираш, да си представиш и да разбереш това, което подсъзнателно те безпокои.
Източник: brainpickings.org
Изображение (заглавно): The Lovers, Rene Magritte, 1928