„Шели надпя всички поети от всички времена; той е съвършеният пеещ бог, майсторът-певец на нашето време и на нашата раса.“ ~ Алджърнън Чарлз Суинбърн
„Той язди бурите. Небето вечно младо
звездите си му даде – като стадо
минават те край него, да ги преброи.
И вика бездната от дълбини незнайни:
„Небе, останаха ли в тебе тайни?
Аз нямам вече моите – Човекът ме разкри!“
(„Освободеният Прометей”)
(1792 ~ 1822)
Красиво от талантливото перо на Пърси Биш Шели – един от най-изтъкнатите представители на романтизма в английската литература, нарекъл себе си „отмъстител на вековни несправедливости”. Загинал в морска буря, ненавършил 30 години. Сърцето му почива в протестантското гробище на Рим, под сянката на кипариси и лаврови храсти. На надгробната му плоча е написано: „Пърси Биш Шели – Сърце на Сърцата” и стиховете на Шекспир:
„Ни една частица от него не увяхна;
тъй както морето се мени, така и той
се превърна
в нещо богато и странно…”
Поезията е паметник, в който са запечатани най-добрите и щастливи мигновения на най-добрите и щастливи умове.
Няма друго богатство освен човешкия труд.
В нашата епоха и любовта се продава.
Общественият строй, в който живеем, е смес на феодални дивотии и несъвършена цивилизация.
Все повече ненавиждам съществуващия ред, задъхвам се от омраза, като мисля за среброто, за разкоша, за баловете, за титлите, за короните.
Разумът представлява сумата от най-добрите наши чувства.
Този, който не обича ближните си, живее безплоден живот и готви себе си за старост в жалко убежище.
Никой не може да бъде опозорен от действия на друг.
За да бъде добър, човек трябва да притежава живо въображение; той трябва да умее да представя себе си на мястото на друг. Въображението е най-доброто оръжие за нравствено усъвършенстване.
Приятелството и общността се раждат при хора, които имат общ враг.
Обичайните постъпки стават прекрасни благодарение на любовта.
Добродетелта се състои в това, да се постъпва правилно, пренебрегвайки непосредствена полза.
Излишъка от зло поражда добро.
Разумът представлява сумата от най-добрите наши чувства.
Най-разрушителната грешка, която е направена някога на света - това е отделянето на политическите науки от нравствеността.
Височайшо назидание – това е да научиш човешкото сърце на самопознание чрез страдание и гняв; и колкото по-дълбоко е това самопознание, толкова човек е по-мъдър, по-справедлив, по-искрен, по-търпелив и по-добър.
Поетът гледа на пороците на съвременниците си като на временна дреха за своето съзнание, прикриващо, но не скриващо вечната хармония.
„Виж как върхът целува синевата,
вълна вълната гони и прегръща;
прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща
И милва слънцето земята росна,
до океана, месецът трепти
Но всички тия ласки за какво са,
ако не ме целуваш ти?”
1820, „Философия на любовта”
Portrait of Percy Bysshe Shelley by Alfred Clint, 1819
Изображения: commons.wikimedia.org
