В тези очи не се потъваше, а се падаше като в кладенец. И аз паднах | За любовта от „Вчера“

ВИЖ ГАЛЕРИЯ 9 снимки

„Вчера любовта беше толкова лесна игра, а днес търся къде да се разкарам. О, аз вярвам във вчера!“ ~ Пол Маккартни

Не всички знаят, че историята на филма „Вчера“ всъщност тръгва от новелата на Владо Даверов „Седмица в живота ти, която писателят публикува през 1986 г. в сп. „Пламък. После той развива новелата в роман и върху него написва сценария.

Всъщност Даверов е описал историята на своята младост и годините в немската езикова гимназия в Ловеч. В образа на Ростислав обединява черти от характерите и образите на Бриго Аспарухов, бивш шеф на българското разузнаване, и на бъдещия банкер Атанас Тилев, дълги години зет на финландския премиер. Самият Даверов пък е прототип на Иван. И макар романът да има известни разлики с филма, той разказва за онова „вчера“, което живее във всеки от нас. Там е първата любов, първото разочарование, първото приятелство и първото предателство. Първата среща със смъртта и първите стъпки по загадъчния, пълен с неизвестности път, който по-късно ще наречем „свой живот.

Тя беше с чиста, светлосиня престилка, която слизаше под коленете, около врата й светеше ослепително бяла якичка, върху която се виеха тъмни, меко начупени коси. Лицето й също беше тъмно, мургаво, с нежна, гладка кожа, с хубаво очертани, чувствени устни и прав нос, но той почти не се забелязваше от очите. Никога не бях срещал толкова наситено, блестящо черно. Гледаха предизвикателно и същевременно любопитно, разгръщаха ни един по един, надничаха във всеки от нас, но самите те не издаваха нищо. В тези очи не се потъваше, а се падаше като в кладенец. И аз паднах.

Първо влезе в сънищата ми, естествено, тя беше мечта, която всеки ден можеш да докосваш и пак да си остане мечта.

В началото просто от инат, а по-късно съвсем съзнателно, стъпвайки с два крака цялото си възхищение, останал без сън и отънял от нерви, аз се дърпах на страни, криех се и бягах, в крайна сметка едно такова бягство и от нея, и от мен сигурно щеше да ме доведе до полуда, но това бе единствената възможност да раздухвам огъня, да дразня болезненото й самолюбие и да я карам постоянно да си задава въпроса, на който не можеше да отговори никой в целия пансион: Този пък какво иска?“

До срещата имаше доста време примерно, ако си закъсал на някаква непозната гара и чакаш единствения влак, за да те прибере и същевременно някакви си два-три мига, ако си осъден на смърт, аз преживях това време и като осъден на смърт, и като зарязан от времето пътник на непознатата гара.“

– Покани ме – изтегна се на стола Марина. – Покани ме да играя в пиесата заедно с теб. Проститутката.
– Какво?
– Проститутката, която те прибира, когато няма къде да спиш. Тази, дето ти дава липсващата майчина топлота и единствена разбира самотата ти.
– Ти си луда!
– И аз съм луда – обади се Дана. - Мен също ме покани. Имам чисто излъчване, направо съм незаменима в ролята на сестра ти Фийби. Самата аз съм Фийби. Селинджър имал предвид мен, когато е създал образа на Фийби.
– Съгласи ли се? – попитах. Гласът ми изчезна някъде, стопи се, та повторих: – Прие ли да играеш?
– Не – отряза Дана. – Не се съгласих. Аз не мога да бъда твоя сестра.
– Аз пък се съгласих. Приех – засмя се Марина. – Ти имаш нужда от мен.“

Не ми се казваше нищо, ако трябва да си говорим истината, аз въобще липсвах и на тези обсъждания, и на репетициите. Тялото ми маркираше някакво присъствие на Иван, дори на нещастния Холдън понякога, но духът ми стоеше здраво прикрепен към Дана, следваше я неотстъпно на всяка крачка и по всяко време на денонощието...

Фрагменти от романа „Вчера“, автор: Владо Даверов
Снимки: Кадри от филма „Вчера“

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK