Животът не е школа за изтънчено поведение ~ Ярослав ХАШЕК

ВИЖ ГАЛЕРИЯ 10 снимки

„Дори ако думата „Швейк“ се превърне само в нова ругатня от пъстрия венец попръжни, ще трябва да се задоволя и с това обогатяване на чешкия език.”

Алкохолик и двуженец, герой и Червен комисар, анархист и създател на първата в света Пародийна партия, Ярослав Хашек се ражда на 30 април 1883 г. в Прага. Той притежава таланта да дразни правителството – империята го праща в затвора, републиката го обявява за аморален писател. Всяка негова страница е пълна с екстремизъм и оскърбление към чувствата на вярващите. Но Добрият войник Швейк, роден от саркастичното перо на Хашек продължава своя велик поход във времето, което не може да заличи щекотливите размишления на чешкия творец.


(30 април 1883 г. ~ 3 януари 1923 г.)

Великата епоха се нуждае от велики хора. Съществуват незнайни герои, скромни, без славата и историята на Наполеон. Ако анализираме техния характер, той би затъмнил славата на Александър Македонски. Днес из пражките улици вие може да срещнете опърпан човек, който сам дори не съзнава каква голяма роля е изиграл в историята на новата велика епоха. Той си върви скромно по пътя, не безпокои никого, не го безпокоят журналисти, които да го молят за интервю. Ако го попитате как се казва, той ще ви отговори простичко и скромно: „Аз съм Швейк…“

И този тих, скромен, опърпан човек е наистина старият добър войник Швейк, героичен, храбър, чието име едно време, през австрийско, не слизаше от устата на гражданите на чешкото кралство и чиято слава не ще залезе и при републиката.

Много обичам добрия войник Швейк и като ви предлагам приключенията му през Световната война, убеден съм, че и всички вие ще почувствувате симпатии към тоя скромен, незнаен герой. Той не е запалил храма на богинята в Ефес, както беше направил глупакът Херострат, за да попадне името му във вестниците и школските читанки.

И това е достатъчно.

***

Животът не е школа за изтънчено поведение. Всеки си говори така, както може. Церемониал-майсторът д-р Гут не говори като кръчмаря Паливец от „При чашата“ и тоя роман не е ръководство за салонни обноски или научна книга, в която да намерите упътване с кои изрази можете да си служите в обществото. Той е само историческа картина на една определена епоха.

Ако е необходимо да се употреби някой силен израз, който действително е бил казан, аз не се двоумя да предам всичко така, както се е случило. Да описвам или да замествам някои думи с многоточия, смятам за най-идиотско лицемерие. Тия думи се употребяват и в парламентите.

Много правилно бе казано по някакъв случай, че добре възпитаният човек може да чете всичко. От това, което е естествено, се отвращават само най-големите мръсници и рафинирани простаци, които със своя най-жалък лъжеморал не виждат съдържанието, а се нахвърлят с възмущение срещу отделни думи.

Преди години четох рецензия за някаква новела, в която критикът се възмущаваше от обстоятелството, че авторът писал: „Той се изсекна и избърса носа си.“ Това било в противоречие с всичко естетическо и възвишено, което литературата трябвало да даде на народа.

Това е само един малък пример какви говеда се раждат под слънцето.

Хората, които осъждат силните изрази, са страхливци — действителният живот ги изненадва неподготвени, и именно такива, слаби хора са най-големите вредители на културата и човешкия характер. Те биха превърнали народа в една групичка изнежени хорица, мастурбанти на фалшивата култура от типа на свети Алоис, за когото в книгата на монаха Евстах се разказва следното:

„Когато свети Алоис чул един мъж да изпуща газовете си с гръмотевичен трясък, избухнал в плач и само молитвата го успокоила.“

Подобни хора изразяват публично възмущението си, а всъщност с необикновено удоволствие обикалят уличните клозети и четат неприличните надписи по стените им.

Като използувам в книгата си няколко силни израза, аз констатирам само между другото как се говори в действителност.

Не зная дали ще успея да постигна целта си с тая книга. Веднъж чух един човек да ругае другиго, като му казваше: „Ти си идиот като Швейк“, това обстоятелство не говори особено в моя полза. Но дори ако думата „Швейк“ се превърне само в нова ругатня от пъстрия венец попръжни, ще трябва да се задоволя и с това обогатяване на чешкия език.

(Издателство „Народна култура“, 1969)

Хашек за „Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война”

Изображения: Josef Lada - Illustration for Jaroslav Hašek's "The Good Soldier Švejk and His Fortunes in the World War," 1924
Снимки: cs.wikipedia.org, alchetron.com, chitanka.info

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK