Тази, що обичах и обичам, тихо спи на моята ръка ♥ Георги СТРУМСКИ

Любовно от големия наш творец

Лика Янко (1928 - 2001), Двама влюбени - 1995

Тази, що обичах и обичам,
тихо спи на моята ръка.
И към спомените ли надничам,
все до мен я помня, все така.

Помня как из пътя прошумяха
покрай мен веднъж във светъл час
тъмни плитки на девойка плаха.
Не,
от по-преди я помня аз.

С тази, що обичах и обичам,
хвърлях на врабчетата зърна,
сричах над букварчето и сричах
през онези мили времена,
през които ясно бе ни всичко,
всичко достижимо бе за нас.
Но тогава казвай и сестричка.
Не,
от по-преди я помня аз.

Тази,що обичах и обичам,
люшкаше ме в своите ръце.
Аз не знаех как да я наричам,
само милвах чистото лице.
Тя стоя с черти благословени
в тъмнините страшни на нощта,
през която нямаше ни мене,
ни спомена,
ни песента.
Майка тя ми бе,

сестра рождена,
беше ми любима.
А сега -
майка на сина ми - уморена,
тихо спи на моята ръка...

Тази, що обичах и обичам.

Снимка: 24 Часа
Картина: Аукционна къща Виктория

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK