Вероятно няма на земята такъв човек, който да не би искал да е щастлив. Но представата за щастие у всеки е различна. Някой вижда щастието в материалните придобивки и богатството, някой в успеха и известността сред окръжаващите го, някои хора са щастливи със своята половинка, а за други щастието е в здравето…

Но светите отци на църквата ни разкриват, че истинското щастие за човека не се крие в светските удоволствия, които в един момент могат да изчезнат, а в Божията любов, която преобръща света около нас.

Картина ~ „Тишина“, Татяна Юшманова

1. Вяра в Бога

Разбира се, най-първата тайна за щастие на светогорците, това е вярата и любовта към Господа. Ако човек е в състояние да постигне това в своя живот, нищо не може да го направи нещастен.

Веднъж една жена попитала свети Порфирий Кавсокаливит защо нарича себе си щастлив, след като неговото здравословно състояние се е влошило сериозно. На това той отговорил: „Чети Светото Писание, ходи на църква, имай изповедник, причастявай се със Светите Тайни – с една дума бъди добра християнка. Тогава ти ще намериш радостта, която търсиш. Виждаш, че аз съм болен, но съм щастлив. Така и ти, когато си малко по-близо до Христос, ще спечелиш радост в своя живот.“

2. Освобождаване от суетата и тревогите

Свети Паисий Светогорец съветвал, че за да се чувстваме щастливи, трябва да живеем естествен и опростен живот, в който няма място излишният разкош, суетата и напразните вълнения.

„Когато веднъж в килията при мен дойде един лекар от Америка – казваше преподобния, – той ми разказа за тамошния живот. Хората там са се превърнали в машини – по цял ден вършат някаква работа. Всеки член от семейството трябва да има свой собствен автомобил. Освен това вкъщи всеки иска да се чувства комфортно, трябва да има четири телевизора. И така давай – работи, изтощавай се, печели много пари, че после да кажат, че си се устроил и си щастлив. Но какво общо има това със щастието? Този изпълнен с душевни смущения живот с неговата безкрайна надпревара – това не е щастие, а адска мъка.“

3. Трезвен ум

Монах Симеон Атонски има кратка притча, която ясно показва, че външните обстоятелства никак не влияят на това да се чувстваш щастлив или не. Спасението е в самите нас, затова трябва да имаме трезвен ум, за да устоим на трудностите.

Ето притчата: „Човек, който не можел да плува, от страх започнал да се мята в реката. Той започнал да пляска с ръце и в реката се появили вълни, които в страха си човекът помислил за опасно течение. Той се опитал да се бори с речните вълни. Накрая давещият се разбрал, че е нужно да се задържи над водата и постепенно доплувал до брега. Излизайки от водата, плувецът се огледал и видял, че реката е спокойна, а той през цялото време се е борил с вълните и пръските, които сам е създал. Всички нещастия започват от нас самите. Но ако въведеш ред в мислите си, при теб нещастията ще свършат.“

4. Чисто сърце

Според думите на св. Нектарий Егински, истинският път към щастието е да имаш чисто и добро сърце.

Щастието – това е чистото сърце, защото такова сърце се доближава до Божият престол. Така казва Господ за тези, които имат чисто сърце: „Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще ми бъдат люде“ (2 Кор. 6:16). Какво още не им достига? Нищо, наистина нищо! Защото имат в сърцето си най-голямото благо – Самият Бог!“

5. Умението да прощаваш

Прошката – един от най-важните християнски добродетели. Следователно всеки, който се стреми към щастие, е длъжен да се научи да прощава на ближния. Благодарение на прошката човек освобождава сърцето си от товара на старите обиди, а радостното сърце винаги е щастливо. „Има такъв закон у нас: ако прощаваш, значи и на теб Господ е простил; а ако не простиш на брат си, означава, че грехът си остава в теб“ – казва св. Силуан Атонски.

6. Да даваш повече, отколкото да вземаш

За да си щастлив, е необходимо да поделяш радостите и щастието си с ближните. Ще речете, че в това няма никаква тайна, но по думите на монах Симеон Атонски това умение сред хората е едно от най-редките, но който го придобие, ще бъде щастлив.

7. Да се задоволяваш с малкото

„Желанията – боклукът на света“, казвал монах Симеон Атонски. Действително, човек колкото повече се съсредоточава върху своите желания, толкова повече се увеличава апетитът му, и не може да се насити, така човек обрича себе си на нещастие.

Свети Паисий Светогорец съветвал да се противопоставяме на желанията с умереност. „Щастието се придобива, когато искаме малко. Днес хората какво правят? Купуват… купуват… купуват вещи, коли, електроника и един куп неща, и естествено не им стигат парите, и те постоянно се намират в притеснение. Трябва да се задоволяваме с малко и да не се стремим към много, защото имаме необходимото, което ни трябва, не ни е нужно толкова много да работим. Тогава ще имаме повече време да стоим у дома с децата и семейството, с нещо да се занимаваме, да се помолим, и изобщо да усетим семейната топлина и уют, и да не бъдем в постоянно напрежение по пътищата“ – казвал старецът.

Източник: Фонд Православно наследие на Украина в Света Гора, Атон
Картина (заглавна): Преп. Кирилл Белозерский“, худ. Саида Афонина