Свързали се чума със вампир, сътворили щастие и мир ~ Змей ГОРЯНИН

(Змей Горянин и писателят Любомир Дойчев в София, 1 юли 1943 година)

„Змей Горянин носеше в сърцето си един свещен култ - България. Пословична е страстта му към историческото познание, към живата история, която по собствените му думи „възкресява хората и събитията, а не ти разправя за мъртъвци с хладнокръвието на прислужник в моргата”. Змей Горянин е автор на повече от 50 книги и брошури. Из манастирите той търси незагаснали още автентични свидетелства за българската история и сам написва кондиката на любимия му Бачковски манастир (казват, сега се намирала в архива на Николай Хайтов.)”. Неговата лирика, автобиографичната повест „Червеният хотел”, спомените из войнишкия живот и от затвора, книгата за необикновеното приятелство с Елин Пелин, историческите романи, сред които особено място заемат „Княз Иван Кулин”, трилогията „Дунавът тече”, „Бачо Киро”, „Звезда керванджийка”, творбите му за деца, така и си стоят или в ръкопис, или са просто старателно забравяни и забранявани десетилетия наред от „народната власт”. Част от епиграмите видяха бял свят едва през 2000 г., но за какво ли е било мъжеството му на епиграм, щом народът пак „си робува и трае.”

През 1942 г. Змей Горянин за кратко е цензор в Дирекцията по печата. За това „прегрешение” „народният” съд го осъжда през 1945 г. на една година затвор. Ала кой от именитите му приятели вдигна тогава ръка да го защити? - Елин Пелин ли, или Александър Балабанов, или Васил Стоилов... Книгите му попадат в черния „Списък на фашистката литература” и са иззети от библиотеките. Въпреки репресиите Змея категорично отказвал да се разкае, за да бъде реабилитиран. Само в манастира „Седемте престола”, на изток от Врачанския балкан, душата му намира оная утешителна отвъдност, където всичко е „прекрасно и добро”, а скалите все още са „божествени палати”. Едва 53 години вървя той „по бялата пътека на своя земен път”; дали ще се намери някой да прелее гроба му зад църквата със седем параклиса...
Вихрен Чернокожев, „Памет за Змей Горянин”

Змей Горянин (псевдоним на Светозар Акендиев Димитров)

ЖЕНСКОТО СЪРЦЕ...
Женското сърце е разтегливо,
майчиното - непроменливо.
1951

ЗА ОБИДАТА
Ти не мисли, че на обидите
бих отговорил със обида;
да се сравнява с какавидите,
могла би само какавида.
1950

НАДЕЖДАТА
Един през друг се хората изреждат
съвет да дават: как се управлява,
но - слава Богу - имаме надеждата,
че Бог рога на крава зла не дава!
1938

НЯМА НУЖДА ОТ ПРОРОЦИ...
Няма нужда от пророци
днеска на земята; -
натежала от пороци -
тя си знай съдбата.
1950

БЪЛГАРИЙО ЛЮБЕЗНА
Българийо любезна,
как хубава си ти!
Където да излезна -
зад мен стражар слухти...
1937

ОСНОВАНИЯТА
От малък още лъжеше за трима
и глупостта му беше несравнима;
от мързел не научи занаят,
та затова - избран бе депутат.
1936

НЕ Е ЛОШО
Не е лошо да си бил министър,
стига да не си бил много тъп, -
а с ума си "далновидно-бистър"
да си се сдобил с имотец скъп.
1947

АХ, ЗАЩО ЛИ
Всички честни патриоти
Ботев имитират, -
ах, защо ли като Ботев
и те не умират...
1950

ГОДИНИТЕ
Какви години, Боже! Да си печелим хляба
с това, което можем, а не с което трябва!...
1950

В БЛАТОТО
На живота в блатото
все така си става:
все потъва златото,
а боклукът плава.
1950

НАПЪТСТВИЕ
Писателю, за жътвата не трябва
ни сърп, ни жетварка, ами семе;
от книгите за да си вадиш хляба,
ще трябва да ги сееш дълго време.
1950

PRO DOMO SUA
Каква файда, че тук "зората
ме й огряла първи път",
щом пак тя си гря когато
ме съди "Народен съд"?!
1951

КАКЪВ НАРОД...
Какъв се народ извъди!
Синът баща си да съди,
че си протака живота,
та си не дава имота.
1951

SI VIS PACEM
Капка по капка - сбира се вир;
бомба по бомба - сигурен мир!
1950

СИНЕОКА НЕЗАБРАВКА...
Синеока незабравка
е съседката ни Здравка,
ала повече се помни
със гърдите си огромни.
1951

НА ЕДИН ХУДОЖНИК
Напразно се гневиш, човече,
че нямало изкуство вече!
Я виж, например, как жените
си дорисувват красотите.
1950

FINITO
Щом не са жените вече дами,
щом са хулиганите писатели -
сбогом, мои крехки епиграми,
мои малки весели приятели.
1950

ПОТОМЪКЪТ
Свързали се чума със вампир,
сътворили щастие и мир;
като минали години - ето:
депутат им станало детето.
1938

Снимки: Държавна агенция „Архиви“
Корица: Моята библиотека

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност