Благоговея пред създателя на Фауст, но обичам епиграмите! ~ ПУШКИН

Ако не беше починал на 38 години, а бе доживял юбилейна възраст, Александър Сергеевич би започнал мемоарите си с думите: "В началото бе епиграмата..." Духовитият волнодумец написва първата си епиграма едва 14-годишен (1813). И не случайно.

Руската епиграма шества печатно и устно още от втората половина на предишното столетие. Начеващият поет знае имената на нейните творци: Михаил Ломоносов, Александър Сумароков, Иполит Богданович и плеяда други ироници. Той обиква епиграмата като поетичен жанр, създава я дори когато е на заточение в Кишинев, Михайловско, Кавказ. И й остава верен до сетния си дъх.

"Пушкин искаше да издаде отделна книжка с епиграми - свидетелства един от най-близките му приятели С. Соболевски. - И подготвяше за нея предговор".

Ако се съди по Пушкиновите автопортрети и скици ("Рисувам карикатури!" - възкликва в писмо от Кишинев), поетът би бил най-подходящият илюстратор на своите епиграми. Уви, злодейският куршум на Жорж Дантес при дуела лиши Русия и човечеството от едно оригинално томче Пушкинова сатира (над 60 епиграми).

Превеждайки през шейсетте години на миналия век руска литература и сатира, открих у Пушкин най-добрия учител за себе си в епиграмата и шаржа. И съм щастлив, че първото от трите ми уволнения за сатира бе именно заради социални епиграми, четени на рецитал на 10 хумористи в зала "България" (1965).

Епиграмите на Пушкин, безсмъртни съдници на погребаното самодържавие и на болшевизма, продължават да ни възхищават и днес. Защото са заредени с неговата любов и страст, изразени в крилатата му фраза: "Благоговея пред създателя на Фауст, но обичам епиграмите!"

(А. С. Пушкин ~ К. Мазер (1839), Всероссийский музей А. С. Пушкина)

Арист ни обеща трагедия голяма
от жалост всеки зрител ще реве, 
ще рукнот сълзи, както буйни ветрове.
Зачакахме велика драма.
И я дочакахме - и зрител, и артист - 
пред нейните достойнства вдигнаха завеса:
наистина успя да съчини Арист 
най-жалката пиеса.
1813

Подражание по френски
Съпругата ти толкоз ми се нрави, 
че три да имах наместо една, 
подобни все на твоята жена - 
двете бих дал на всеки сатана, 
ако от третата ме той избави.
1814

На Е. Н. Пугачова
Защо крещиш, че си девица, 
дори във всеки девствен стих?
О, виждам аз - една певица 
в куплети хленчи за жених.
1816

На Н. И. Гнедич
Да споря с теб ще бъде глупост - 
във твойте стихове откривам грубост:
поех ги с мека длан - 
до болка бях издран.

История със стихотворец
Лови слухът му всеки шумен 
вой;
петни листа със стих безумен 
той; 
след туй крещи като последен 
глух; 
след туй печата сам - и в Лета 
бух!
1817-1820

Ex ungue leonem*
Наскоро стихове изпях интимно 
и ето, че без подпис ги видях; 
а шутът вестникарски анонимно 
написа жлъчна статия за тях.
Уви! Ни аз, ни тая твар площадна 
немирството не скрихме и за час: 
по ноктите той мигом ме отгатна, 
а по ушите разпознах го аз.

*** 

Как разпрата не ти додея!
Двубоят с теб не ме гневи: 
да, аз съм празен и бездеен, 
а ти - безделник делови.
1820

*** 

Ожени се за Клариса, 
тя е бедна, ти - богат; 
нищо, че поемаш риска: 
тя богата, ти рогат.
1822

На М. С. Воронцов
Полу-милорд, полу-крадец, 
полу-мъдрец, полу-невежа, 
полу-подлец, ала изглежда 
ще стане истински подлец.
1824

На Гр. Орлова-Чесменска
Жена благочестива, строга, 
душа отдава тя на Бога, 
а пък плътта духовно сита - 
на Фотия, архимандрита.
1822-1825

На Александър I
Възпитан в такт на барабан, 
тоз буен цар бе капитан: 
побягна сам от Аустерлиц, 
в Дванайста зъзна като лист, 
затуй бе фронтови професор!
Но фронта изостави с бяс - 
сега е заседаващ цензор 
в дипломатическата част.
1820-1825

* По ноктите познават лъва (лат.)
Бележка и превод от руски: Иван Коларов

Източник: slovo.bg
Картина (заглавна): А.С. Пушкин. Накануне , 1994 г., Илья Глазунов

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK