Речта на великите
Речта на видния френски писател и общественик на Международния антивоенен конгрес на студентите в Брюксел, декември, 1934 г.
Обръщам се към всички вас и към тези, когото вие тук представлявате: хора от най-различни страни и най-различни убеждения, към цяло едно поколение; обръщам се към тебе, интелигента от следвоенния период.
Ти си се родил по време на войната или след войната. Ти не можеш да си представиш какво е това война. Знаеш за нея само по смътните слухове, по неясното отражение в най-различни книги или по противоречивите разкази на участниците в нея, много от които така и нищо не са разбрали. Възможно е твоят баща или брат да са убити в тази война, а ти да си израсъл без тях.
Ти си израсъл в атмосфера на победа или в атмосфера на поражение (и едната, и другата са еднакво пагубни), израснал си в период на крушение на един или друг режим, на угасване на една или друга цивилизация или по-точно империя. Видял си колко много е загинало, видял си безкрайната смяна на идеалите, на "моралните и художествени ценности", и ето, накрая, икономическата криза те хвана за гърлото и тебе самия.
Ти си израснал в обстановка на измислици, илюзии и нужди. Познал си отчаянието, но не си разбрал истинските му причини. Израснал си в пустота.
Ти си бил избит от коловозите, както материално, така и моралното (и скоро ще разбереш, че е едно и също).
Ти си откъснат от тебе самия. Откъснат си и от хората.
Изгубил си опората в живота. И я търсиш.
Плашиш се, но не защото си страхлив, а защото си сляп.
Но тебе те мъчи тревога - защото считаш, че освен за своите лични дала, носиш отговорност и за душите на другите.
Ти си млад и сам се учиш, за да можеш след това да учиш другите. Искаш да станеш преподавател, инженер, художник. Ти си бъдещият духовен наставник.
Младият човек на социалния фронт е и приемник, и инициатор. Днешният ученик е бащата на утрешния майстор. Ти чувстваш своето призвание, ти търсиш себе си, за да помогнеш и на другите да намерят сами себе си.
И така, какво имаш в ръцете си, млади човече, затънал в това, което се нарича "философия на кризата"? На какво можеш да се опреш?
На университета, на училището, на твоята бъдеща професия?
Но университетът с нищо не може да ти помогне. Твоето бедствено положение е частица от всеобщата криза. Такива като тебе са твърде много, а това означава, че ти, взет самостоятелно, си просто излишен. Всичко около тебе оредява, свива се, опустява. Намалява броят на студентите, затварят се учебни заведения, опразват се факултети, съкращават се стипендии. Стигнало се е до там, че започват да ти създават всякакви препятствия, за изпиташ най-накрая отвращение от своята професия и да избереш нещо друго.
Ти виждаш как расте безработицата сред интелигентите. Виждаш как все повече и повече се подкопава материалното бъдеще на хората, получили висше образование. Как повсеместно пада квалификацията, как от всички страни дебне бедността, причаквайки тези, които искат да си пробият място под слънцето с помощта на юмрука или разчитат на печалба от лотарията на живота, проследявайки малцината щастливци, успели да се промъкнат през всички препятствия в надеждата си да получат званието, което те безусловно заслужават.
Твоят извод не е блестящ. Кризата по най-груб начин мачка твоите заветни идеали, подхвърля ги на волята на случая, прави ги недостижими.
Но по-лошо е другото. Става дума за твоето достойнство.
Университетът, в който ти се учиш и който те лъже, е държавно учреждение. … Университетът е нещо от рода на огромен контролно-пропусквателен пункт, в който се проверяват твоите лични данни, за да може след това знанията ти да се използват в интерес на господстващия строй, както се използват и всички духовни и морални завоевания на хората.
Знанията - наука, техника, култура - се нуждаят от естествената си връзка с общественя живот, за да могат да се развиват хармонично заедно със социалното движение и в самото сърце на това движение. Та би трябвало да бъде при един разумен обществен строй.
А после? В последствие всичко зависи от тебе.
Трябва да се действа и ти си готов за това, защото вече си се явил.
Ти си млад, а значи имаш сили. Твоите сили - това е единственото ти богатство в наши дни. Употреби ги за нещо истинско. И преди всичко, за да се ориентираш в обкръжаващата те действителност и да разбереш как трябва да постъпиш, за да се възродиш.
Но може да се намери верният път, ясността, вярата, надеждната опора във вихъра на събитията?
Младежта несъмнено притежава най-мощният творчески потенциал. Тя е движещият елемент, конструктивният елемент, защото бъдещето й принадлежи. Но всичко зависи от това, какво приложение ще си намери тя, и е смешно, когато се опитват да мобилизират съзидателните сили на младежите, за да се опитват да съхранят системата, която е на практика причината за всички беди на нашето време. Между другото всяка здрава логика доказва, че младежта се нуждае от сътрудничество с възрастните. Страхът на младите пред промените често е по-силен и от жаждата им за приключения.
Своята прекомерна готовност за борба те проявяват твърде охотно, но повърхностно. Склонни са да бъдат революционери, но на дребно. Присъщо много често и поразително късогледство, което им пречи да виждат неизбежността на дълбоките преобразования. Необходимо е те да работят не "срещу", а заедно "със" възрастните.
Време е да се вдигнем на борба!
Часът на съпротивата настъпи. Настъпи часът да се бориш за цел, в която твоите интереси се сливат с интересите на всички, които ти не можеш да предадеш, без да предадеш самия себе си.
Ти вече си показал, че можеш да мислиш самостоятелно, че не си сляпо оръдие, което твоите врагове могат да използват по свое желание и за свои цели.
Ти в не едно сражение си доказал решимостта си да спасиш делото на мира и прогреса, въплътено в масите, от заплахите на отиващия към банкрут обществен строй и нямащ други перспективи, освен катастрофа.
Борете се за вашите собствени икономически интереси и за икономическите изисквания на трудещите се!
За вашата свобода и за свободата на всички народи!
За мир в труда и в културата!
Снимка: In Defence of Marxism, La Croix