„Винаги оставайте заети. Това е най-евтиното лекарство на земята. И едно от най-добрите.”
Великият учен Пастьор говорел за спокойствието, което цари в библиотеките и лабораториите. Защо? Защото хората от библиотеките и лабораториите са толкова погълнати от своите задачи, че не им остава време да се безпокоят за себе си. У изследователите рядко биват нервни сривове. За подобен разкош те нямат време. Защо толкова просто нещо като заетостта ни помага да се освободим от чувството за безпокойство? Има един фундаментален закон на психологията: „Един, даже и най-големият ум не може да мисли за повече от едно нещо в даден момент.”
Не ми вярвате съвсем? Добре, нека проведем един експеримент. Отклонете се назад, затворете очи и се опитайте едновременно да мислите за статуса на свободата и за вашите планове за утрешният ден. Вие ще се убедите, че можете да се съсредоточите над всяка от двете мисли поотделно, но не на двете едновременно. Нещо подобно става и в областта на емоциите. Ние не можем едновременно да се занимаваме с нещо интересно и да сме потиснати от безпокойство. Единият вид емоция потиска другия. Това просто откритие е помогнало на военните психиатри да вършат чудеса по време на войната.
Когато хората излизали от боевете в такова състояние, че ги наричали „психоневротици”, военните лекари им организирали постоянна заетост. Всяка минута от бодърстването на тези хора била заета от дейност, като правило на чист въздух - риболов, лов, футбол, фотография, работа в градината, танци. За размишление върху преживяното не оставало време.
„Терапия на заетостта” - тази терапия сега се изписва широко в психотерапията, когато предписват работата като лекарство. Древногръцките лекари са използвали този метод още 500 години преди новата ера.
Няма време да се безпокоим! Именно за това говореше Уинстън Чьрчил, когато е работил по 18 часа в денонощието в самия разгар на войната. Когато го попитали дали се е безпокоил заради огромната отговорност, която му е била възложена, той отговорил: „Твърде съм зает, за да имам време за безпокойство.”
В същото положение се оказал Чарлз Кетериг, когато започнал да изобретява автоматичен стартер за автомобили. Впоследствие мистър Кетериг станал вицепрезидент на фирмата „Дженерал мотърс”. Едва неотдавна той се пенсионира. Той възглавявал известната в цял свят корпорация по научни изследвания - фирмата „Дженерал мотърс”. Но в началото на своята дейност бил така беден, че се принудил да създаде лабораторията си в бараката. За да заплаща необходимите части, му се налагало да взима от хиляда и петстотинте долара, получавани от жена му за уроците по пиано. По-късно му се наложило да вземе 500 долара, като заложи своята застраховка. Аз попитах жена му била ли е тя обезпокоена в такова тежко време. „Да, - отвърна тя - аз бях толкова разтревожена, че не можех да спя, но мистър Кетериг беше спокоен. Той беше твърде много погълнат от своята работа, за да се безпокои”.
Ако ние не сме заети, седим и тъжим, нас ни посещават множество същества, които Чарлз Дарвин обикновено наричаше „духове на унинието”. Тези духове не са нищо друго, а отдавна известните зли джуджета, опустошаващи нашите души и унищожаващи нашата способност да действаме със силата на волята си.
Познавам един делови човек в Ню Йорк, който победи тези джуджета благодарение на това, че е бил много зает и не му оставало време да нервничи и да роптае. Наричат го Тремпер Лонгмен. Кантората на този човек се намира на Уолтстрийт. Той беше слушател на моите курсове за възрастни. Неговият разказ за преодоляването на навика да се безпокои ми се стори толкова интересен и впечатляващ, че аз го поканих на вечеря с мен в един ресторант след заниманията, където се заседяхме почти до сутринта. Ето какво ми каза той:
„Преди осем години аз бях толкова обезпокоен, че страдах от безсъние. Бях в постоянно напрежение, през цялото време се дразнех и нервничех. Бях на границата на нервният срив. Аз имах причина за безпокойство. След като напълно се решиха моите проблеми, следваше веднага да престана да се безпокоя, но това не беше по силите ми. Безпокойството - това е НАВИК, и аз го бях придобил. Аз се безпокоях по всякакъв повод. Изпитвах напрежение, станах нервен, не можех да спя. Както вече казах заплашваше ме нервен срив. От отчаяние заживях такъв живот, който ме излекува от безсънието и ме избави от безпокойството. Натоварих се с работа. Поех дела, изискващи концентрацията на всичките ми способности. По такъв начин не ми оставаше време за безпокойство. Обикновено работех по седем часа на ден. Сега започнах да работя по 15-16 часа на ден. Идвах в кантората в осем часа сутринта и оставах там до полунощ. Поех нови отговорности, нови задължения. Прибирайки се в полунощ у дома, аз бях толкова измъчен, че незабавно лягах и заспивах след няколко секунди. Изпълнявах тази програма в продължение на три месеца. През това време преодолях навика да се безпокоя и отново започнах да работя по 7-8 часа на ден. Това се случи преди осемнадесет години. От тогава не страдам от безсъница и се избавих от безпокойството.”
Джордж Бърнард Шоу беше прав. Той резюмира всичко това, като каза: „Тайната на нашите нещастия се състои в това, че ние имаме твърде много време да размишляваме дали сме щастливи или не.”
И така, хайде да престанем да мислим за това! Запретнете ръкави и се заемете с работа. Вашата кръв ще започне по бързо да циркулира, вашият мозък ще започне по бързо да работи и много скоро ще се повиши жизненият ви тонус, което ще помогне да забравите за безпокойството. Бъдете заети. Винаги оставайте заети. Това е най-евтиното лекарство на земята. И едно от най-добрите.
За да приключите с навика да се безпокоите, изпълнявайте правило първо: БЪДЕТЕ ЗАЕТИ. ЧОВЕК, СТРАДАЩ ОТ БЕЗПОКОЙСТВО, ТРЯБВА НАПЪЛНО ДА ПОТЪНЕ В РАБОТА, ИНАЧЕ ЩЕ ИЗСЪХНЕ ОТ ОТЧАЯНИЕ.
От „Как да престанем да се безпокоим и да заживеем пълноценен живот”, Дейл Карнеги, изд. Alex TM & Co, 1990
Снимка: en.wikipedia.org
