Размишленията на известния шотландски философ, писател, учител и историк, чието прочуто съчинение „Френската революция” вдъхновява Чарлс Дикенс да напише своя исторически роман „Повест за два града”.
(Arrangement in Grey and Black, No.2 Portrait of Thomas Carlyle, 1872-1873, James McNeill Whistler)
„Истина е, че трудовете на Карлайл не се радват на оня банален успех, който наричаме класически. Те предоставят богата, ала нескъпа гощавка, по време на която съвсем не ни вълнува да не би домакинът да се е пресилил и охарчил, за да нахрани гостите си. Това не са най-дълговечните или велемъдри, а най-последните слова. На неговия гений било отредено да даде израз на вълненията, напиращи в милиони гърди. Карлайл откъсва най-зрелите плодове от обществената градина, ала тия плодове вече нямат почти нищо общо с родилото ги дърво, съсредоточило силите си за извайването на пъпката в края на някоя клонка. Трудовете на Карлайл са създадени не за изучаване, а за четене с бързолетна наслада. Техният вкус и аромат напомнят това, което поетите казват за руйновинената пяна - че може да се опита само еднократно и то много бързо. Преглеждаме ли ги наново, никога не можем да открием прочетените преди време страници. И все пак тъкмо заради това тия трудове в известен смисъл представляват същински естествени продукти. Всяко нещо на тоя свят съществува веднъж и никога не се повтаря. Тия трудове са замислени да имат такъв пълен успех, че го постигат само еднократно. Това е то луксът на изкуството - неговият инструмент се създава за всяка отделна и навременна употреба. Ножът, разразял хляба на Иов, престава да бъде нож, щом работата е свършена.”
1847
Хенри Дейвид Торо - „Томас Карлайл и неговите трудове”
(Thomas Carlyle, 1897, by Mrs Helen Allingham)
Благословен е този, който е намерил подходящата за него работа.
Глупост и добро храносмилане - незаменими качества за борба с лишенията.
Разплащането в брой не е единствената връзка между хората.
Писателят - той също е свещенослужител.
Не вярвам в колективната мъдрост на невежи индивиди.
Природата не търпи лъжи.
Всички революции се замислят от романтици, осъществяват се от фанатици, а плодовете им се ползват от отявлени негодници.
Здравият човек е най-драгоценното произведение на природата.
Главният орган на човешкото тяло, здравата основа, на която се крепи душата, това е кесията.
Когато почувстваме гняв в спора, ние вече не спорим за истината, а за себе си.
Една добре написана биография е нещо толкова рядко, колкото и разумно изживеният живот.
Историята на света се гради от биографиите на великите.
Любящото сърце е началото на познанието.
Мисля, че великите хора приличат на гръмотевиците, родени от небето: другите хора ги очакват като носители на пламъка, на искрата, за да си вземат от тях и да запламтят в буен огън.
Опитът е учител, който взима твърде скъпо за уроците си, но в замяна на това, никой не обучава по-добре от него.
Станете честен човек, и можете да бъдете сигурен, че мошениците са вече с един по-малко!
Човек е нещастен, защото в него живее безкрайното, което въпреки всички усилия той не може да погребе под временното.
Книгата е чистата същност на човешката душа.
Господ благославя добрите хора, защото тези хора благославят цялото човечество.
Ако човек не прави всичко, което е по силите му, той не изпълнява своя дълг.
Картини и снимка: Wikipedia