„Самотният живот е ад, съпружеският - чума.”
Свещенослужител, писател, учен, теолог, математик, географ, астролог. Остроумен и забавен събеседник, в редките моменти, когато не изпада в депресия. Така съвременниците описват Робърт Бъртън – автор на някои от най-ярките образци на английската барокова литература. Неговият тих, заседнал и самотен живот снабдява художествения му подход с иронична безпристрастност, а човешките недостатъци са разгледани от позицията на искрено изповядван християнски възглед за Вселената. Най-забележителното произведение на Бъртън е енциклопедичното съчинение „Анатомия на меланхолията” (1621). Книгата е отпечатана под псевдонима Демокрит Младши. В увода авторът споделя: „Писах за меланхолията, стремейки се да избягам от нея. Най-дълбоката първопричина за меланхолията е безделието, най-доброто лекарство е работата.“
Добър съвет всеки може да даде. Той е безплатен.
Глупците и безумците обикновено казват истината.
Надежда и търпение – двете най-меки възглавници, на които можем да полегнем в лишения.
Боговете обичат да наблюдават как великият човек се бори с лишенията.
Колко често перото е по-жестоко от меч!
За желанието няма почивни дни.
Чистата съвест e постоянен празник.
Не бъди самотен, не бъди празен…
Не прави себе си на глупак, за да развеселиш другите.
Ако адът е на земята, то той е в сърцето на меланхолика.
Съвременният писател пише само тогава, когато се нуждае от пари.
Това, което за един е вяра, за друг е безумие.
Този, който прави обувки, често ходи бос.
Всеки от нас е за себе си човек, за останалите – дявол.
Невежеството е майка на предаността.
Всяка врана смята своите пиленца за най-прекрасни на света.
Плачещата жена предизвиква не по-голяма жалост от куцащата гъска.
Англия е рай за жените и ад за конете. Италия е рай за конете и ад за жените.
Бедността е наследница на Музите.
Без отчаяние няма монаси.
Пазете се от смирилия се враг.
Болестите и скръбта идват и си отиват, но суеверната душа не знае покой.
В самота човекът е или светец, или дявол.
Любовниците се карат, любовта процъфтява.
Любовта… е обединявала земи, строила е градове, раждала е деца. Съкрушиш ли я, тя затрива държави, руши градове, погубва домове и цели семейства…
Всяко място на земята е еднакво отдалечено от небето.
Една религия е толкова правдива, колкото всяка друга.
Този, който се обръща към съдия, държи вълка за ушите.
Самолюбието – тази нетърпима, мъчителна жажда за успех, е велико мъчение за ума, пълно със завист, гордост и алчност.
Всеки човек има свой добър и свой лош ангел, които го съпровождат в живота.
Да умре, за да съкрати разходите.
Самотният живот е ад, съпружеският – чума.
Възможно ли е да има нещо по-глупаво от това да живееш кучешки, а да умреш кралски?
Картина: Robert Burton (1576/1577 ~ 1640) Gilbert Jackson (active 1615–1645), Brasenose College, University of Oxford - Art UK