Всичко, което не е обагрено с любов, си остава безцветно ~ Герхарт ХАУПТМАН

Герхарт Хауптман е един от най-видните представители на немския натурализъм. За своя плодотворен и изключителен принос в сферата на драматичното изкуство, през 1912 г. талантливият писател и драматург е удостоен с престижната Нобелова награда за литература. Роден през 1862 г. в семейство на гостилничар в Бад Залцбрун, Долна Силезия (дн. гр. Шчавно Здрой, Полша), той получава аграрно образование, а после за кратко учи скулптура и философия. Първата си успешна пиеса „Пред залез слънце” (1889), Хауптман представя в Берлин, където живее със заможната си съпруга Мари Тинеман. Сред най-забележителните му произведения е драмата в 5 действия „Тъкачите“ (1893), която качва на сцената неговите ярки главни герои – гладните разбунтували се работници. В България са издадени книгите му „Еретикът от Соана” (1943), „Пред залез слънце” (1974, НК) и др.

Portrait of Gerhart Hauptmann (1862 ~ 1946), 1900, by Max Liebermann

Който се стреми нагоре, да си отгледа собствени криле.

Всичко, което не е обагрено с любов, си остава безцветно.

Човешката глава е най-старата сцена. Там спектакли са се играли дълго преди да бъде открит първият театър.

Силата съдържа в себе си още и търпение. В нетърпението се проявява слабостта.

Животът е почти непрекъсната върволица от собствени открития.

Който признава задълженията спрямо себе си, той ще ги признава и спрямо другите хора.

(Portrait of Gerhart Hauptmann, 1900, by Lovis Corinth)

ЗА ИЗКУСТВОТО И ДРАМАТА

Изкуството прави човека справедлив.

В изкуството има само едно необятно настояще за живия: то се простира от гробниците на Египет и Вавилон, та стига чак до нас.

Човекът никога не се успокоява напълно по отношение на околните. Душевното спокойствие е несоциално, трябва да го държим в тайна. Може да го получим само от себе си и в себе си. Всеки други трябва, дори и да не иска, да го наруши.

Колкото гласове подкрепят някоя заблуда, толкова по-силна става тя, толкова по-опустошителна навлиза в пределите на истината, чието име присвоява.

Който се заблуждава по-дълбоко, той става по-дълбоко мъдър.

Заблудата на сърцето е най-ценната от всички заблуди.

Едничко чувството на окото е сторило за съзнанието повече, отколкото всички останали.

Истинска метафизическа дейност - това е изкуството.

Нематериалната душа иска нематериалното. Всеки краен продукт на изкуството е нематериален.

Изкуството е език, т. е във висш смисъл - социална функция.

Творението може да бъде сантиментално, но творецът - никога.

Ето ти звук, ето ти пространство, ето ти време: а сега създай за пространството и времето одежда.

Когато вътрешните възможност изглеждат неизчерпаеми, а животът - много кратък, към действие подбужда мисълта, че в най-малката част изкуство е затворено цялото.

Забравяй всичко, което си достигнал и което си завършил. Само в такъв случай ти ще завладееш онова първоначално, което трябва да влезе във всяко произведение на изкуството, като сам негов жив живот.

Мраморът не може да гримасничи.

Навярно драмата все пак е висшата форма на изкуството. В края на краищата всички мисли се мислят драматично, всичкият живот се живее драматично.

Драмата е борба. Най-големият епос се корени в драмата на съпружеската изневяра. Елена, Менелай, Парис и боевете за Троя.

Драмата трябва да се движи сама, а не авторът да я движи. Източникът на неговото движение, трябва, както извора на живота, да бъде скрит от всички.

Силни съдби - силен живот: затова и народите обичат трагедии и разкази за страстите Исусови.

Абсолютното не може да бъде изразено в драмата.

Всяка драма е историческа драма. Друга няма.

Драмата управлява света, а не театъра.

Публикувани във в. „Литературен глас”, г. 5, 11.12.1932 г. и сп. „Листопад”, г. 4, кн. 6-7, 1923 г.

Източник: literaturensviat.com
Снимки: zeno.org
Картина: commons.wikimedia.org

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK