Човечеството вече не произвежда щастливи хора, а само оптимисти ~ Гилбърт ЧЕСТЪРТЪН

„За да бъдеш достатъчно умен да докопаш всичките пари, трябва да си достатъчно глупав да ги искаш.“

Британският писател, поет, философ и християнски мислител Гилбърт Кийт Честъртън е по-познат на читателите с инициалите Г. К. Честъртън. Той е автор на 80 книги, няколкостотин стихотворения, около 200 разкази, 4000 есета и няколко пиеси, писани между 1900 и 1936 година, но популярен остава предимно с детективските си текстове с главен детектив католическият свещеник отец Браун.

Наричат го „принцът на парадокса“, а Джордж Бърнард Шоу, неговият „дружелюбен враг“, казва за него: „Той беше човек с огромен гений“.

Психоанализата е изповед без опрощение на греховете.

Никога не събаряйте една ограда преди да разберете причината за построяването й.

Много говорят че са смирени; гордите твърде много следят себе си.

Не е трудно да разбере защо легендата е заслужила повече уважение от историята. Легендата се твори от цялото село. Книгата е написана от самотен луд.

Всички хора, които действително вярват в себе си, се намират в лудница.

Луд – това е човек, който се е лишил от всичко, с изключение на разума.

Търпимостта е добродетел на хората без убеждения.

Пей, когато си щастлив и в никакъв случай, когато си нещастен.

Мълчанието е непоносим отговор.

На света няма такова понятие като безинтересна тема. Затова има такова понятие като безразличен човек.

Всеки иска, да го информират честно, безпристрастно, правдиво и в пълно съответствие с неговите възгледи.

Фанатик - този, който възприема насериозно собственото си мнение.

Когато човечеството вече не произвежда на света щастливи хора, то започва да произвежда оптимисти.

Достигнал съм до извода, че оптимистът счита всички за добри, освен песимиста, а песимистът счита за лоши всички, освен себе си.

Убиецът убива човека, самоубиецът – човечеството.

Лекомислието на нашето общество се проявява в това, че то отдавна е забравило как да се надсмива над себе си.

Без образованието ни грози опасността да приемем образованите хора прекалено на сериозно.

Човек може да претендира за ум, но да претендира за остроумие не може.

Едно нещо е да обичаш хората, съвсем друго е да бъдеш филантроп.

Артистичен темперамент – това е недъг, от който страдат любители.

Силата на всеки творец е в умението да укротява своята невъздържаност.

Изкуството - то е винаги ограничение. Смисълът на всяка картина е в нейната рамка.

Актьорите, неумеещи да играят, вярват в себе си; и банкрутират.

Да слушаш музика по време на ядене – обида за готвача и за цигуларя.

Добрият роман казва истината за своите герои, лошият – за своя автор.

Роман, в който няма смърт, изглежда за мен роман, в който няма живот.

Критиците пренебрегват мъдрия съвет да не се хвърлят камъни, ако живееш в оранжерия.

За да бъдеш достатъчно умен да докопаш всичките пари, трябва да си достатъчно глупав да ги искаш.

Бедните се бунтуват понякога и само против лошата власт; богатите – винаги и против всяка.

Честният бедняк може понякога да забрави за своята бедност. Честният богаташ никога няма да забрави за своето богатство.

Този, който иска всичко, не иска нищо.

Ние не сме толкова щедри, че да бъдем аскети.

Растяща потребност в силния човек – неопровержим признак на слабост.

На света няма думи, способни да изразят разликата между самота и дружба.

Насилието над човек – това не е насилие, а метеж, защото всеки човек е крал.

Животът е твърде добър, че да му се наслаждаваш.

В упоението на победата се забравят грешки и възникват крайности.

Съвременният град е уродлив не защото е град, а понеже е джунгла...

Единственият минус на нашата демокрация е в това, че тя не търпи равенство.

Демокрацията означават съвет на необразованите, аристокрацията – съвет на слабо образованите.

Първата от най-демократичните доктрини се заключава в това, че всички хора са интересни.

За поета радостта от живота е причина за вярата, за святия -–те е плод.

Пътешествията развиват ума, ако в крайна сметка у вас има такъв.

Интелектуалците се делят на две категории: едните се покланят на интелекта, другите го използват.

Жената използва интелигентността си, за да намери причини, подкрепящи интуицията й.

От очите към сърцето е положена пътека, която не минава през интелекта.

Самият разум е въпрос на вяра. Проява на вяра е да се твърди, че мислите ни изобщо имат някаква връзка с действителността.

Ако семената в посадени в черната пръст може да се превърнат в толкова красиви рози, в какво ли би могло да се превърне сърцето на човек в дългия си път към звездите?

Истинският войник не се бие, защото мрази това, което е пред него, а защото обича това, което е зад него.

Много често лошите хора се ръководят от добри подбуди, но още по-често е обратното – добрите хора от лоши подбуди.

От долината човек вижда нещата големи, а от върха – дребни.

Цинизмът е сроден на сантименталността в този смисъл, че циничният ум е толкова чувствителен, колкото и сантиментален.

Храброст: силно желание да се живее, приемайки формата на готовност да се умре.

Единственият шанс да се оцелее – да не се държиш на живота.

Начинът да обичаш нещо е да осъзнаваш, че можеш да го загубиш.

Приятелите те обичат, такъв какъвто си; жената те обича и иска да направи от теб друг човек.

Нелепостта е признак за достойнство.

Надменното извинение – това е още едно оскърбление.

Библията ни учи да обичаме съседите си, както и да обичаме враговете си, вероятно защото често става въпрос за едни и същи хора.

Ако Господ не съществува, нямаше да има атеисти.

Снимки: commons.wikimedia.org, chesterton.org

Webstage.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK