„Когато трябва да взимат решения, мнозина казват, че чакат знак от Бог. Но трябва да разберем, че в повечето случаи Бог чака знак от нас!“
Анди Андрюс е роден през 1959 г. в САЩ. Учи за лекар в Университета „Обърн“, Алабама, но когато е на 19 години майка му умира от рак, а баща му в автомобилна катастрофа. В следващите няколко години се разорява и остава без дом. Тогава решава да изгради бъдещето си и започва да създава и изпълнява хумористични истории като комедиен артист.
Постепенно се насочва към написването на разкази и мотивационни книги. Днес книгите му са в списъците на бестселърите и и са издадени в над 4 милиона екземпляра по света. Андрюс изминава дълъг и нелек път, докато се превърне от бездомник в „една от най-влиятелните личности в Америка”, както го определя вестник „Ню Йорк Таймс”.
Мнозина се оплакват от живота си, но малцина знаят какво точно искат.
Твърдо ви заявявам, че ако са ви виновни президентът, правителството, съседите, съпругите и времето, тогава здраво сте го закъсали! Какво ще направите по въпроса с президента? Какво ще направите по въпроса с времето? Какво ще направите по въпроса със съседите? Естествено нищо! Но ако успеете да откриете причината за проблемите си в огледалото – ако решението е във вас, – надеждите са безгранични...
Критиките, хулите и обидите са нещо преходно. Те идват и си отиват, пренасяни от завистливия дъх на посредствени същества, и не ми влияят по никакъв начин.
Ако се страхувате от критики, няма да оставите диря след себе си. Атаките и упреците понякога са много яростни; ако се поддадете, ще се удавите в дълбоките им води. Всеки път, когато сторите нещо нереалистично (според стандартите на останалите), ще се чува вой до небесата.
Беден е човек, чието бъдеще зависи от мненията и позволенията на други.
Посредствените хора се сравняват с другите. Тъкмо затова са посредствени.
Рано или късно хората с характер биват подлагани на изпитание. Всеки почтен, смел човек се сблъсква с несправедливи обвинения, но не забравяйте, че неоправданите критики не оказват никакво влияние върху истината. А най-сигурният начин да избегнете критиките е да не правите нищо и да бъдете кръгла нула.
Великите лидери рядко биват смятани за реалисти. Тези странни на пръв поглед хора си проправят път в живота, пренебрегвайки негативните очаквания и емоции. Те вършат велики дела едно след друго, без да се вслушват в скептичните подмятания.
Общо взето лидерството се свежда до две неща: вашите виждания и вярвания относно самия вас, и едно качество, което би могло да се нарече „привлекателност”. Привлекателността може да бъде дефинирана като способност да постигате разбирателство, така че другите да се вслушват във вас. Хората следват този, когото харесват.
Армия от овце, предвождани от лъв, може да победи армия от лъвове, предвождани от овца!
Преуспелите личности взимат решения бързо и трудно променят мнението си. Неудачниците взимат решения бавно и лесно променят мнението си.
Може и да знаете „правилния” отговор, да сте запомнили всяка дума и да сте назубрили всички статистики, но ако другите хора не желаят компанията ви или не ви уважават, всички правилни отговори на света нямат никакво значение.
Често се изкушаваме да мислим: „Вината не е моя.” Думите „вината не е моя” не бива никога повече да излизат от устата ви. Те са оправдание на неудачниците още от времето, когато Адам и Ева са отхапали от ябълката.
Поемайки отговорност за миналото си, вие вече можете да взимате правилни решения за бъдещето си.
Повечето от участниците в токшоу програмите по радиото като че ли не разбират, че личната отговорност не трябва да се асоциира с вината и с това да накараш някого да се почувства зле, задето е в тежко положение. Отговорността е свързана с надеждата и контрола.
Продавате ли красотата или свободата си на заинтересованите купувачи? Твърде много хора разменят онова, което имат за сигурност, като дори не го осъзнават. Има разлика между това да се възползваш от някаква възможност и да влезеш в капан. Много важно е да се знае кое е избор и кое капан.
Вие продавате свободата си всеки път, когато обвините родителите си, партньора си, шефа си или колегата си за положението, в което сте в момента. Вие продавате свободата си всеки път, когато обвините образованието си (или липсата на такова), гените си или мрежата от обстоятелства, която обгръща ежедневието ни.
Бедите ни подготвят за величието. Предизвикателствата са дарове. Проблемите ни дават възможност да се учим и растем. В трудни времена ние всъщност не сме изправени пред проблеми, а пред избори.
Всички ние или сме в криза, или излизаме от криза, или сме се отправили към поредната криза.
Оплакването е дейност, каквато е и слушането на радио. Човек може да включи радиото, може и да не го включи; може да се оплаква, може и да не го прави.
Кое е първото, което правят хората, когато са депресирани? Кое е първото, което правят хората, когато се сблъскай с трудности? Те лягат на кушетката, включват телевизора и сякаш казват: „Блъсни ме!”, като зайци, заслепени от фаровете на приближаващ автомобил.
Щастието – истинското щастие – идва отвътре, от благодарното сърце. Не може хем да си неблагодарен, хем да си щастлив. Както свежият бриз издухва мъглата във въздуха, така и благодарният дух издухва облаците на отчаянието. Семената на депресията не могат да покълнат в благодарно сърце.
В обществото ни като че ли преобладават нагласите „Изчакай да видиш”, „Не прави грешка”, „Почакай малко”, „Бъди внимателен”. При това положение колко важно става да се предприемат действия? Има една стара индианска поговорка: „Човек, който стои на върха на планината и зяпа, едва ли ще дочака да долети печена пуйка.”
Страхуващият се човек винаги живее на прага на безумието.
Помнете, ако ловувате зайци в страната на тигъра, ще трябва да си отваряте очите на четири за тигри. Но ако ловувате тигри, ще можете просто да игнорирате зайците!
Когато тигърът се нахвърли върху вас, има две възможности – да се парализирате от страх или да контраатакувате. Ако не предприемете нищо, сте обречени. Ако отвърнете на атаката, възникват множество възможности, включително тигърът да се уплаши (или просто да си помисли, че ви хлопа дъската) и да избяга. Който иска да се развива, трябва да се научи да преодолява страховете си.
Всеки един е експерт в някаква област. Някои от нас бягат бързо. Други имат остър ум. Трети притежават дарбата да управляват финанси. Четвърти могат да се похвалят с добри комуникативни способности. Пети са грижовни, нежни и позитивни. Шести са предани и лоялни. Схващате, нали?!
Много хора се провалят заради нерешителност. Успехът се нуждае от емоционалния баланс на ангажираното сърце. Когато се сблъска с предизвикателство, ангажираното сърце търси решения. Нерешителното сърце гледа единствено как да се измъкне.
Трябва да знаете, че в играта на живота най-маловажен е резултатът на полувремето. Трагедията в живота не е в това, че човек е загубил, а в това, че за малко не е спечелил.
Величието си има цена. Какво трябва да пожертвате, за да постигнете целта си? Времето си? Дребните навици или робуването на предразсъдъците? Дали не трябва да се откажете от страховете си? Помнете: мислите не променят нищо, докато не бъдат въплътени в действия. Действията променят всичко.
Изграждайте внимателно връзките си. Когато допуснете до себе си посредствени хора, вие постепенно започвате да привиквате към посредствеността.
Всичките ми проблеми се смаляват, когато се изправя срещу тях. Ако докосна предпазливо бодила, той ще ме убоде, но ако го сграбча храбро, шиповете ще се натрошат на парчета.
Лошата новина е, че миналото вече не е под контрола ти, а добрата – че бъдещето е в ръцете ти, приятелю мой.
Научете се да се усмихвате, докато говорите, и животът ви ще се промени коренно. А ако успеете да се изкискате, докато говорите, още по-добре. Защо ще се промени всичко? Хората не могат да се въздържат да не се усмихнат, когато някой прави същото насреща им! Усмивката ми има способността да изгражда връзки, да разтрошава ледове и да потушава бури.
От Анди Андрюс: „Седемте решения“, изд. Скайпринт
Снимка: en.wikipedia.org