Пътят към спасението | Кратък очерк по аскетика

Светителят Теофан (Говоров), Затворник Вишенски (1815-1894), е истински светилник на Православието. Трудовете му по тълкуване на Свещеното Писание, аскетическите съчинения, духовните писма, наставленията и проповедите и до днес просвещават душите на хората и ги насочват към спасение. 

Пребиваване в себе си

Когато квачката намери някое зрънце и съобщи това на пиленцата си, тогава всички те, където и да се намират, се втурват през глава към нея и събират човчиците си към точката, където е и нейната човка. Точно по същия начин, когато Божествената благодат въздейства на човека в сърцето му, тогава духът му прониква там със съзнанието си, а след него проникват и всички сили на душата и тялото. Оттук и законът за пребиваването вътре в себе си: дръж съзнанието си в сърцето си и събирай там с напрежение всички сили на душата и тялото. Пребиваването вътре в себе си всъщност е заключване на вниманието в сърцето, а напрегнатото събиране там на всички сили на душата и тялото е съществено средство или занимание, подвиг. Впрочем те взаимно се раждат и предполагат едно друго, така че едното не може да съществува без другото. Който е заключен в сърцето, той е събран; а който е събран, той е в сърцето. Трябва да се събираме около съзнанието в сърцето с всички сили - и с ума, и с волята, и с чувствата. Събирането на ума в сърцето е внимание, събирането на волята - бодрост, събирането на чувството. Вниманието, бодростта, трезвението са три вътрешни действия, чрез които се извършва самосъбирането и действа пребиваването вътре в себе си. У когото те са налице, и при това - всичките, той е вътре; у когото липсва дори само едно от тях, той е навън. След тези душевни действия натам трябва да се насочват и телесните органи, съответстващи на тях. Така, след вниманието следва насочване погледа на очите навътре, след бодростта - напрягане на мускулите на цялото тяло в посока към гърдите, след трезвението - изтласкване на влажните, както се изразява Никифор, разслабващи движения, приближаващи се към сърцето откъм долните части на тялото, потискане на удоволствието и покоя на плътта. Тези телесни действия, действайки заедно с душевните, са изключително силни помощници на горепосочените душевни средства, без които те не могат и да съществуват. 

И така, цялото действие на пребиваването вътре в себе си чрез самосъбиране се състои в следното. В първия момент след пробуждането от сън, веднага щом дойдеш на себе си, слез навътре към сърцето, в телесните гърди, след това свикай, привлечи, напрегни там и всички душевни и телесни сили чрез внимание на ума, с насочване на очите натам, с бодрост на волята, с напрегнатост на мускулите и трезвение на чувството, с потискане на удоволствието и покоя на плътта, и прави това дотогава, докато съзнанието не се установи там като на свое място - седалище, не залепне като нещо лепкаво към здрава стена; и после пребивавай там неотлъчно, докато си в съзнание, и повтаряй често същото действие на самосъбиране и с цел неговото възобновяване, и с цел неговото укрепване, защото то ежеминутно ту отслабва, ту се нарушава. Трябва да знаем, че това пребиваване и събиране вътре в себе си не е същото, каквото е вглъбяването при размишляване или замислеността, макар да прилича много на него. Последното стои само на изхода на ума, оставяйки другите сили незаети, и се държи в главата; а това стои в сърцето, на изхода на всички движения, по-ниско и по-дълбоко от всичко, което е в нас и което се случва в нас, така че всичко това се извършва вече над него, пред очите му, и бива или разрешавано, или забранявано. Оттук от само себе си е очевидно, че пребиваването вътре в себе си е, в същинския си вид, условие за истинско господство на човека над себе си, следователно, за истинска свободност и разумност, а поради това - и за истински духовен живот. Това е все едно, както във външния свят за владетел на града бива считан този, който владее крепостта. Затова всеки духовен труд и въобще всеки подвиг трябва да бъде извършван оттук, в противен случай той не е духовен, стои по-долу от подвижничеството и трябва да бъде отхвърлян.

Царството Божие вътре във вас е (Лук. 17:21) - казва Господ и след това е заповядал относно един духовен труд: “Влез в скришната си стая и заключи вратата” (Мат. 6:6). Това, според тълкуванието на всички свети отци, е скришната стая на сърцето. Поради тази причина духовният, спасяващ се, подвизаващ се човек се нарича вътрешен. Това, че събирането вътре в себе си е най-подходящото средство за запазване на ревността, се вижда от следното: 

1. Събраният трябва да гори, тъй като събира всичките си сили в едно, както разсеяните лъчи, бидейки събрани в една точка, предизвикват силна топлина и подпалват. И действително събирането винаги е съчетано с топлина: при него духът се вижда сам със себе си - както казва Никифор - и скача от радост. 

2. Събраният е силен като строена в боен ред войска или като сноп вързани слаби тръстикови пръчки. То, подобно на препасването на кръста, означава готовност и сила да се действа. Несъбраният винаги е слаб и или пада, или не върши нищо. 

3. Събраният вижда всичко в себе си. Който е в центъра, вижда по всички радиуси, вижда всичко в кръга еднакво и сякаш наведнъж, а излезлият от центъра вижда в посоката само на един радиус; точно по същия начин и този, който е събран вътре в себе си, вижда всички движения на своите сили - вижда ги и може да ги управлява. А горенето на духа, силата и зрението представляват истинския дух на ревността, който е съставен от тях. 

Затова трябва да кажем: само бъди вътре и не ще престанеш да бъдеш ревностен. Ето колко значимо е пребиваването вътре в себе си! Значи трябва да се потрудиш, за да го придобиеш, тъй като и то не се получава веднага, а след време и много търсения. Поставяме го на първо място поради това, че представлява условие за духовен живот. Усъвършенстването му зависи от съвършенството на пораждащите го три душевни и три телесни действия, а именно - на вниманието на ума, съчетано с обръщане на очите навътре, на бодростта на волята, съчетана с напрягане на тялото, и на трезвението на сърцето, свързано с премахване на удоволствието и покоя на плътта. А в пълна светлина ще се яви тогава, когато бъде придобита чистотата на ума от помисли, чистота на волята от пожелания, чистота на сърцето от пристрастия и страсти. Но и дотогава то все пак е пребиваване вътре в себе си, макар и несъвършено, незряло, и с прекъсвания. 

Оттук от само себе си е очевидно кои са средствата за неотлъчно пребиваване вътре в себе си или по-добре да кажем, средството за това е едно: отстранявай всичко, което може да наруши посочените три действия в двойното им съчетание или всичко, което може да отвлича навън силите на душата и съответстващите им части на тялото - ума и сетивата, волята и мускулите, сърцето и плътта. Сетивата се разсейват от външните впечатления, умът - от помислите, мускулите се отпускат от отпуснатостта на членовете, волята - от пожеланията, плътта - от покоя, сърцето - от пленяването или привързването към нещо. Следователно дръж ума си без помисли, сетивата - без разсейване, волята - без пожелания, мускулите - без отпускане, сърцето - без пленяване, плътта - без угаждане и покой. И така, условието и същевременно средството за пребиваване вътре в себе си е: в душата - борба с помислите, пожеланията и пленяванията на сърцето, в тялото - неговото свързване, а след тях - изменение на външния ред. Ако се съди по това, и всички последващи подвизи, които ще бъдат насочени към умъртвяване на самомнението, са същевременно средства и за пребиваване вътре в себе си. Ето защо в наставленията на светите отци (учението за трезвението, пазенето на ума) вътрешният живот винаги се поставя в неразривна връзка с подвижническата борба. Но събирането вътре в себе си и борбата не са едно и също нещо. Събирането в себе си е отделно духовно действие, най-началното. То е мястото, където се върши всичко духовно - и борбата, и четенето, и богомислието, и молитвата. Каквото и да правиш, подвижнико, винаги най-напред влизай вътре и действай оттам.

От: “Пътят към спасението”, издаден с благословението на славянобългарския манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон

Изображение: iliya-monastery.org